Наричаха я Птичата гора, огласяна денонощно от птича песен, изкушаваща пътника през нея да се спре в захлас и да слуша ли слуша, трелите отекващи в сърцето му, каращо го с усмивка да си спомня за забравените неща , и с неподозирана ведрост и лекота да продължи по пътя си.

А птици имаше всякакви, и песните им бяха различни.

Едни бяха тъжни и меланхолични, тъгуващи за отминалото си лято, други бяха ведри и жизнерадостни на новоизлюпените певци с жълтичко около устата , а имаше и други, които не го докарваха много на песен , като глухият славей.

Казваха му глухият, защото само той откриваше красотата в песните си. Мнозина го считаха леко за луд, защото в песните му се възпяваше любовта , така както той я виждаше – с тревичките , с мушичките, с клонките и листенцата по тях и така до пълно побъркване, изреждайки всичко куцо и сакато, за което можеше да се сети в ищаха си.

Добре, че навремето Бухала го спаси от двуцевката на горския, защото заслепен в страстта си глухият славей бе я сбъркал с женска от своя вид, дори и с две, ако трябва да сме точни и бе кацнал на нея в желанието да се съвокупли с цевта.

Но дори и с глухият славей, дори и с моментния дисонанс, който той всяваше с трелите си, гората живееше своят живот – пъстър, яркоцветен, разногласен и непрестанно възхваляващ света в неговата красота.

Отначало никой не знаеше за тази гора, никой не бе стъпвал в нея и птиците пееха в нея самотно, но волно, свободни в песента си.

И почти никой не минаваше през нея , дорде не се появи гарванът Инвесто.

Не може така , отсече той .

Как така, тук ще се разнася птича песен и никой няма да си плаща за това ?!

Аз Инвесто да не се казвам , ако не сложа тук нещата в ред.

Като за начало подреди птиците в категории.

Тези, на които не можеше да предвиди песента , сложи в категория изкуство. Там попадна и глухият славей, от едната куртоазия, за да не би Инвесто да се изложи, че не разбира песните му, колкото и абстрактно да му звучаха те.

Тези със сърдечната, любовната лирика в трелите си, сложи в категория Той и Тя.

По-находчивите в Забавления, а по-вглъбените в Наука.

И така, лека полека внесе разделението в гората.

Забрани на птиците, да пеят по тези дървета, които не бяха обозначени за тях.

А за да се чува гласът им денонощно, покани косовето и свраките.

Косовете, които започнаха безогледно да крадат песните на другите, обявявайки ги за свои, а свраките за да притъпяват с граченето си, песента на непокорните.

А ако и това не помогнеше, вкупом всички оцвъкваха гнездата на непокорните с курешки за да ги прогонят извън гората.

За да останат само покорните и тези, пеещи в тон с песента на гарванът Инвесто.

Песен възпяваща момента на неговото идване, реда който бе наложен и приходите които бяха събрани, от пътниците минаващи през гората за да чуят птичата песен.

А гората от ден на ден ставаше все по-безлична и тиха.

Губейки с всеки един ден, тези които я направиха Птичата гора – птиците възпели живота в песента си.

Оцвъкана от курешките на свраките, обезличена от имитациите на косовете, единственото притежание на гарванът Инвесто.

На него и на глухият славей, който не живя още дълго.

Свил гнездо в тенджерата на горският, оприличил я в слепотата си на гнездото на своята муза.

На нещо ми прилича тази гора....

май си попрекалил малко, не е невъзможно да правиш постинги в други категории. Ето, аз днес направих постинг в Туризъм, въпреки че категорията ми е обявена "Лични дневници". Последното също може да се промени по твое желание.

Противопоставяй и ... обезценявай !

Приоми много, резултати - налице.
И все повече и повече стойностни хора ще си тръгват оттук, виждайки, че няма шансове нещо да се промени към по-добро, че глупостта човешка е поставена на висок пиедестал, в основата на който с много ситни букви се чете " Инвестор.БГ отчете 83% ръст на приходите за 2008 г"

Всяка гора зависи от избора на хората. Всъщност, от дърветата зависи да бъде силна и тучна или да се превърне в голя пустиня..Както и всяка гора си заслужава дърветата!
Ще те чета и там:)

Вълсо, десетина теми за последно сбогом ли ще отвориш?
Жалко настина при толкова изобилен материал излиза, че в България няма писатели по призвание.
П.П.Така и не разбрах какъв точно Ви е проблема?

Радо,
казах ти - всичко е като в "Параграф 22" ....
Само дето някои хора не се усещат,а и никога няма да се усетят, че са неизменна част от лудницата/Инвесто.

the Porsche

Но понеже за много това място е като дом... ще има възмутени и неразбиращи, че тук нищо не зависи от тях и услугата не е безплатна, а доста скъпа, но в другия смисъл...
Поздрави!