Постинг
05.02.2009 16:06 -
Разговори с Мефистофел
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2088 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2009 16:38
Прочетен: 2088 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 05.02.2009 16:38
- Колко струва твоята душа ?
Сепнах се и се извърнах към задалият въпроса.
А той си стоеше зад мен, разположил се на диванчето в кухнята, скръстил крак върху крак и поглаждащ доволно козята си брадичка. С очи гледащи ме присмехулно и с нещо като малки цицинки на челото. А бе, странен тип с две думи, от типа на тези , които си склонен да приемаш за забавни и дори комични.
- А как , все пак се отзовахте тук, ако смея да запитам ? - зададох си контра въпросът и аз. Странно защо, внезапната му поява с нищо не ме смути, сякаш нейде дълбоко в себе си съм я очаквал цял живот. - Хе-хе, а после ми се хвали , че си бил почитател на фентъзи романите ! Зелазни не четеш ли , а ? Не четеш ли ? Я пак си погледни в книжката, дето си я скъсал почти от прелистване и после пак ме питай, кой съм , защо съм и как съм дошъл ! - Добре де, няма да издребняваме чак толкоз, просто исках да се уверя , че си Оня същият. - Същият кой ? - Мефистофел. Само че, нито аз съм Майсторът, нито някоя моя позната се казва Маргарита, а и нямам собствен свят затворен в бутилка. Та като стана въпрос за бутилка, да ти налея едно винце ? Сира, от любимото ми ? - Налей, защо не , налей - ти си първият ми клиент, който ме посреща без истерии, без припадъци и нервни кризи, звънейки на Бърза Помощ с обяснението, че е полудял и е крайно време да го приберат. - А бе, за лудостта е малко спорно, ама я да ти налея, че разговора стана интересен ! Клиент казваш ? Клиент за какво ? - Че не се ли сети вече ?! - За кое ? - За сделката на твоят живот ! Твоята Душа срещу твоят Избор. Ти ми даваш Душата си, безусловно но не и безвъзмездно, а аз в замяна изпълнявам Изборът ти. Та , какъв е той ? - запита ме с лека усмивка, властелинът на Ада, накланяйки се леко напред за да чуе отговорът ми. - Избор ? Имал ли съм някога избор в живота си ?! Нима аз избрах , кога и къде да се родя, родителите си, приятелите си, добрите и тъжните моменти в живота си ?! - О-о-о, да , да - точно ти си ги избра ! А, ако знаеш и още колко интересни нещица си си избрал, свят ще ти се завие - вярвай ми ! Повярвах му, поне до там, до където вече бях и опознал себе си. Долях още малко вино в чашите ни, сложих и чинийка със синьо сиренце за мезе пред интересният ми събеседник. - Душа, казваш ?! А тя моя ли е ?! Не се ли дава от Създателя ми ? И мога ли да ти продам нещо, което не е мое ? - продължих да го провокирам с въпросите си аз. - Интересен въпрос, малцина са ми го задавали досега. Обикновено са или философи или .. лунатици, но.. да не задълбаваме чак до там, че ще навредим на бизнеса. Питаш се дали е твоя ? Да, твоя е. Дадена е от Него, но в момента на приемането й от тебе, вече си е изцяло твоя. Уникална. Неспокойна . Търсеща и вечно неудовлетворена. Променяща се заедно с тебе, караща те да мечтаеш и да страдаш от мечтите си. За какво ти е ? Не виждаш ли, че е като жените - без нея уж не може, а като я няма, какво спокойствие настава в живота ти, а ? - реши той да ми подходи с новата си маркетингова стратегия. - Добре де, да речем че е моя, че мога да ти я продам, ама на тебе пък за какво ти е бре, ей това не мога да разбера ?! И как пък, реши изведнъж, че точно от моята душа се нуждаеш ? Не , че ми е неприятно да си говорим, ама.. - За какво ми е твоята душа, нека си остане моя малка търговска тайна ! Сега вече си идваме и на същината на въпроса - какво искаш насреща й ? - Че, какво да ти поискам ? Май .., така като гледам от нищо повече си нямам нужда ? - Е как да нямаш ?! - сепнато подскочи той. - Слава, искай слава - почти всички първо това ми искат. - Че, за какво ми е слава ?! Ще ме направи ли тя по-добър, по-знаещ, можещ, спокоен и ще ми даде ли тя отговорите , които търся ? - Власт тогава ? Никой не устоява на властта, поискай власт и няма да съжаляваш ! - Власт ? Над кого ? Ако нямам власт над себе си , мога ли да искам власт над околните си. Не, мерси - не ме блазни особено идеята ти. - Пари, богатство, красиви жени около тебе ?! - За какво ми са ? Само допълнителни ядове в живота ? Можеш ли да ми повярваш, че по-често съм щастлив с интересна книга, полегнал на диванчето и котарака да ми мърка в скута, отколкото на всичките светски събития на които съм бил сред парвенютата на деня ?!
- Фантазьор, Мечтател... И .. И-и-деалист ! - почти със заекване изкрещя той. - Няма отърване от вас , таман да ми потръгне бизнеса и все ще се яви някой като тебе, да ме накара да си намразя занаята !
- Спокойно, спокойно.. успокой се.. поседни за малко ! Виж как се зачерви, ще ти се спука някоя артерия и после на съвестта остава да ми лежи и демон от Ада, съвсем ще я втасам тогаз . - хем угрижено , ама и хем почти през смях започнах да го успокоявам ,опитвайки се да върна разговорът ни в рамките на добрият тон. - Не се подигравай, това е естественият ми цвят ! - е само на рев не го бе удрял досега, дявол да ти реве в къщата, е гат"ти цирка ви разправям. Да не ви се случва направо !
- Ще ти дам Съмнението ! Това е най-скъпото, което мога да ти дам ! - проплака той. Само чрез него ще преминеш оттам, където другите са спряли, ще намериш това, което другите са изгубили навеки и ще продължиш да вървиш напред, съмнявайки се в истинността на постигнатото.
- Съмнението ?!
Седя сега и се чудя, имам ли аз Душа или нямам, говорих ли с него или не говорих, измислих ли си всичко това, или се случи наистина ?!
Кой да ти каже ?
Разговори с Мефистофел
Посвещава се на заклетият идеалист - Славунчо :)
Сепнах се и се извърнах към задалият въпроса.
А той си стоеше зад мен, разположил се на диванчето в кухнята, скръстил крак върху крак и поглаждащ доволно козята си брадичка. С очи гледащи ме присмехулно и с нещо като малки цицинки на челото. А бе, странен тип с две думи, от типа на тези , които си склонен да приемаш за забавни и дори комични.
- А как , все пак се отзовахте тук, ако смея да запитам ? - зададох си контра въпросът и аз. Странно защо, внезапната му поява с нищо не ме смути, сякаш нейде дълбоко в себе си съм я очаквал цял живот. - Хе-хе, а после ми се хвали , че си бил почитател на фентъзи романите ! Зелазни не четеш ли , а ? Не четеш ли ? Я пак си погледни в книжката, дето си я скъсал почти от прелистване и после пак ме питай, кой съм , защо съм и как съм дошъл ! - Добре де, няма да издребняваме чак толкоз, просто исках да се уверя , че си Оня същият. - Същият кой ? - Мефистофел. Само че, нито аз съм Майсторът, нито някоя моя позната се казва Маргарита, а и нямам собствен свят затворен в бутилка. Та като стана въпрос за бутилка, да ти налея едно винце ? Сира, от любимото ми ? - Налей, защо не , налей - ти си първият ми клиент, който ме посреща без истерии, без припадъци и нервни кризи, звънейки на Бърза Помощ с обяснението, че е полудял и е крайно време да го приберат. - А бе, за лудостта е малко спорно, ама я да ти налея, че разговора стана интересен ! Клиент казваш ? Клиент за какво ? - Че не се ли сети вече ?! - За кое ? - За сделката на твоят живот ! Твоята Душа срещу твоят Избор. Ти ми даваш Душата си, безусловно но не и безвъзмездно, а аз в замяна изпълнявам Изборът ти. Та , какъв е той ? - запита ме с лека усмивка, властелинът на Ада, накланяйки се леко напред за да чуе отговорът ми. - Избор ? Имал ли съм някога избор в живота си ?! Нима аз избрах , кога и къде да се родя, родителите си, приятелите си, добрите и тъжните моменти в живота си ?! - О-о-о, да , да - точно ти си ги избра ! А, ако знаеш и още колко интересни нещица си си избрал, свят ще ти се завие - вярвай ми ! Повярвах му, поне до там, до където вече бях и опознал себе си. Долях още малко вино в чашите ни, сложих и чинийка със синьо сиренце за мезе пред интересният ми събеседник. - Душа, казваш ?! А тя моя ли е ?! Не се ли дава от Създателя ми ? И мога ли да ти продам нещо, което не е мое ? - продължих да го провокирам с въпросите си аз. - Интересен въпрос, малцина са ми го задавали досега. Обикновено са или философи или .. лунатици, но.. да не задълбаваме чак до там, че ще навредим на бизнеса. Питаш се дали е твоя ? Да, твоя е. Дадена е от Него, но в момента на приемането й от тебе, вече си е изцяло твоя. Уникална. Неспокойна . Търсеща и вечно неудовлетворена. Променяща се заедно с тебе, караща те да мечтаеш и да страдаш от мечтите си. За какво ти е ? Не виждаш ли, че е като жените - без нея уж не може, а като я няма, какво спокойствие настава в живота ти, а ? - реши той да ми подходи с новата си маркетингова стратегия. - Добре де, да речем че е моя, че мога да ти я продам, ама на тебе пък за какво ти е бре, ей това не мога да разбера ?! И как пък, реши изведнъж, че точно от моята душа се нуждаеш ? Не , че ми е неприятно да си говорим, ама.. - За какво ми е твоята душа, нека си остане моя малка търговска тайна ! Сега вече си идваме и на същината на въпроса - какво искаш насреща й ? - Че, какво да ти поискам ? Май .., така като гледам от нищо повече си нямам нужда ? - Е как да нямаш ?! - сепнато подскочи той. - Слава, искай слава - почти всички първо това ми искат. - Че, за какво ми е слава ?! Ще ме направи ли тя по-добър, по-знаещ, можещ, спокоен и ще ми даде ли тя отговорите , които търся ? - Власт тогава ? Никой не устоява на властта, поискай власт и няма да съжаляваш ! - Власт ? Над кого ? Ако нямам власт над себе си , мога ли да искам власт над околните си. Не, мерси - не ме блазни особено идеята ти. - Пари, богатство, красиви жени около тебе ?! - За какво ми са ? Само допълнителни ядове в живота ? Можеш ли да ми повярваш, че по-често съм щастлив с интересна книга, полегнал на диванчето и котарака да ми мърка в скута, отколкото на всичките светски събития на които съм бил сред парвенютата на деня ?!
- Фантазьор, Мечтател... И .. И-и-деалист ! - почти със заекване изкрещя той. - Няма отърване от вас , таман да ми потръгне бизнеса и все ще се яви някой като тебе, да ме накара да си намразя занаята !
- Спокойно, спокойно.. успокой се.. поседни за малко ! Виж как се зачерви, ще ти се спука някоя артерия и после на съвестта остава да ми лежи и демон от Ада, съвсем ще я втасам тогаз . - хем угрижено , ама и хем почти през смях започнах да го успокоявам ,опитвайки се да върна разговорът ни в рамките на добрият тон. - Не се подигравай, това е естественият ми цвят ! - е само на рев не го бе удрял досега, дявол да ти реве в къщата, е гат"ти цирка ви разправям. Да не ви се случва направо !
- Ще ти дам Съмнението ! Това е най-скъпото, което мога да ти дам ! - проплака той. Само чрез него ще преминеш оттам, където другите са спряли, ще намериш това, което другите са изгубили навеки и ще продължиш да вървиш напред, съмнявайки се в истинността на постигнатото.
- Съмнението ?!
Седя сега и се чудя, имам ли аз Душа или нямам, говорих ли с него или не говорих, измислих ли си всичко това, или се случи наистина ?!
Кой да ти каже ?
Разговори с Мефистофел
Посвещава се на заклетият идеалист - Славунчо :)
Следващ постинг
Предишен постинг
И-и-деалист!!!
ами и аз съм така!
и така ми харесва!
И твоят герой е много точен! нямам предвид Мефистофел, естествено:)))
а, мисля си, чрез съмнението се достига до истината...щото ако приемаме всичко за даденост, без да се съмняваме и да "ровим", сиреч да търсим да разберем кое какво е и кое е истина и кое не...няма как да я намерим...
поздрави!
цитирайами и аз съм така!
и така ми харесва!
И твоят герой е много точен! нямам предвид Мефистофел, естествено:)))
а, мисля си, чрез съмнението се достига до истината...щото ако приемаме всичко за даденост, без да се съмняваме и да "ровим", сиреч да търсим да разберем кое какво е и кое е истина и кое не...няма как да я намерим...
поздрави!
Те са били в основата на прогреса, но и същите те са донесли времената на мрак.
Идеализъм без съмнение в правотата на постъпките, е най-пагубното, което може да сполети човечеството.
Примери за съжаление много.
цитирайИдеализъм без съмнение в правотата на постъпките, е най-пагубното, което може да сполети човечеството.
Примери за съжаление много.
ами не знам за другите, но моят идеализъм се състои в това, че винаги искам да изровя Доброто, дори и там, където не се вижда на пръв поглед. и не съм склонна да се откажа и да загубя вярата си именно в Доброто...
лека!
цитирайлека!
Разбирам те добре - твоят идеализъм е близък до първоначалният, от който тръгват всички.
Мен ме плаши този идеализъм позволил масовизацията на идеологии като нациоал-социализъм, комунизъм, маоизъм и всякакви още "изми", от които човечеството не е видяло нищо добро досега, поради факта, че изповядващите ги идеалисти, нито за миг не са се и усъмнили в правотата на делата си.
До самият си край те са вярвали, че това , което правят е в името на доброто :))
цитирайМен ме плаши този идеализъм позволил масовизацията на идеологии като нациоал-социализъм, комунизъм, маоизъм и всякакви още "изми", от които човечеството не е видяло нищо добро досега, поради факта, че изповядващите ги идеалисти, нито за миг не са се и усъмнили в правотата на делата си.
До самият си край те са вярвали, че това , което правят е в името на доброто :))
светът е голям, а спасение дебне от всякъде!
Любима книжка от Зелазни ми е "Една нощ през самотния октомври", както и поредицата "Хрониките на Амбър":)))
А коя е твоята?
http://www.sfbg.us/authors/r/roger_zelazny/index-ebk.html
цитирайЛюбима книжка от Зелазни ми е "Една нощ през самотния октомври", както и поредицата "Хрониките на Амбър":)))
А коя е твоята?
http://www.sfbg.us/authors/r/roger_zelazny/index-ebk.html
А дали има нелюбими ?
Едва ли ?
"Господарят Демон", е особенна на фона на останалите му. :)
цитирайЕдва ли ?
"Господарят Демон", е особенна на фона на останалите му. :)
До самият си край те са вярвали, че това , което правят е в името на доброто...
това ми е до болка познато, аз самата много си изпатих от този тип идеализъм, и фанатизъм...и дори нихилизъм...верно, много - изми има..
та сега гледам да бягам три дни далече...опазил ме Господ...
дано ме опази! :))):)
хубава вечер!
цитирайтова ми е до болка познато, аз самата много си изпатих от този тип идеализъм, и фанатизъм...и дори нихилизъм...верно, много - изми има..
та сега гледам да бягам три дни далече...опазил ме Господ...
дано ме опази! :))):)
хубава вечер!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът