Постинг
28.12.2009 16:57 -
Аз и чукчата в мен.
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2452 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2009 00:01
Прочетен: 2452 Коментари: 11 Гласове:
10
Последна промяна: 29.12.2009 00:01
Попаднах тези дни на едно проучване на тема "Защо пишете?".
Както и очаквах, масовият отговор бе "За да ме четат".
Не намерих отговори от рода на "Пиша, за да се почувствам по-добре след това" или "Пиша, защото изпитвам потребност от това", не - хората пишат, не защото имат какво да кажат, а просто изпитват ужасяващо силната потребност някой да ги чуе, да ги потупа по рамото и да им рече утешаващо - Ти си пич! Готин, ти ми харесваш!
Нещата наподобяват оня виц за чукчата писател и наистина, като се позагледа човек, колко хиляди писатели и поети са се пръкнали от зората на интернет насам, почва да се чуди, а останали ли са читатели покрай тях?
Преди години, големият зор бе да си намериш добра книга от добър автор за четене (сега е още по-зле в интерес на истината), та покрай недоимъка на такива, човек се примиряваше с натрапените му задължителни четива в комплект с търсеното от него.
Днес, когато всеки втори е писател, се оказва по-лесно и неангажиращо, човек сам да пропише, от колкото да се заеме с нелеката задача да следи всичко публикуващо се в литературните сайтове у нас.
Няма да се учудя, ако в близко време майсторите на спама, вземат че сътворят някоя литературна софтуерна гадорийка, която автоматично да започне да компилира собствени творби от наличните в нета.
И странното няма да е в това, а във факта че един подобен лит-генератор би списвал по-добре от 90% от пишещите у нас, ама нейсе, няма да им търсим кусури я!
Лека-полека човек почва да се пита, а какво точно породи тази масова потребност да те четат?
Не е ли във това, че забравихме как да общуваме помежду си, покрай навлизането на виртуалните социални среди в живота ни?
И присъствайки постоянно там, не се ли изгубихме тук?
ТУК в реалният живот, в който нямаме време за себе си, за близките си, за приятелите си, трескаво бързайки да се потопим в ония приказен свят, в който ние сме героят, за който винаги сме си мечтали да сме.
Да, днес е лесно да се пише.
Но, пишейки... успяваме ли да намерим отговорите на въпросите, които са провокирали тази потребност у нас?
Или все повече и повече се отдалечаваме от тях?
Самотни и ... пищещи.
Желаещи да ги чуят, но не искащи да чуят другите около тях.
Както и очаквах, масовият отговор бе "За да ме четат".
Не намерих отговори от рода на "Пиша, за да се почувствам по-добре след това" или "Пиша, защото изпитвам потребност от това", не - хората пишат, не защото имат какво да кажат, а просто изпитват ужасяващо силната потребност някой да ги чуе, да ги потупа по рамото и да им рече утешаващо - Ти си пич! Готин, ти ми харесваш!
Нещата наподобяват оня виц за чукчата писател и наистина, като се позагледа човек, колко хиляди писатели и поети са се пръкнали от зората на интернет насам, почва да се чуди, а останали ли са читатели покрай тях?
Преди години, големият зор бе да си намериш добра книга от добър автор за четене (сега е още по-зле в интерес на истината), та покрай недоимъка на такива, човек се примиряваше с натрапените му задължителни четива в комплект с търсеното от него.
Днес, когато всеки втори е писател, се оказва по-лесно и неангажиращо, човек сам да пропише, от колкото да се заеме с нелеката задача да следи всичко публикуващо се в литературните сайтове у нас.
Няма да се учудя, ако в близко време майсторите на спама, вземат че сътворят някоя литературна софтуерна гадорийка, която автоматично да започне да компилира собствени творби от наличните в нета.
И странното няма да е в това, а във факта че един подобен лит-генератор би списвал по-добре от 90% от пишещите у нас, ама нейсе, няма да им търсим кусури я!
Лека-полека човек почва да се пита, а какво точно породи тази масова потребност да те четат?
Не е ли във това, че забравихме как да общуваме помежду си, покрай навлизането на виртуалните социални среди в живота ни?
И присъствайки постоянно там, не се ли изгубихме тук?
ТУК в реалният живот, в който нямаме време за себе си, за близките си, за приятелите си, трескаво бързайки да се потопим в ония приказен свят, в който ние сме героят, за който винаги сме си мечтали да сме.
Да, днес е лесно да се пише.
Но, пишейки... успяваме ли да намерим отговорите на въпросите, които са провокирали тази потребност у нас?
Или все повече и повече се отдалечаваме от тях?
Самотни и ... пищещи.
Желаещи да ги чуят, но не искащи да чуят другите около тях.
Следващ постинг
Предишен постинг
Знаеш ли вица за чукчата и таксиметровия?
цитирай""Но, пишейки... успяваме ли да намерим отгворите на въпросите, които са провокирали тази потребност у нас?
Или все повече и повече се отдалечаваме от тях?
Самотни и ... пищещи.
Желаещи да ги чуят, но не искащи да чуят другите около тях."" твой цитат
Поздрави!!! Страхотно казано!!!
цитирайИли все повече и повече се отдалечаваме от тях?
Самотни и ... пищещи.
Желаещи да ги чуят, но не искащи да чуят другите около тях."" твой цитат
Поздрави!!! Страхотно казано!!!
botyo написа:
Знаеш ли вица за чукчата и таксиметровия?
Я разкажи! :)))
Хубаво, че ме цитира, че да си пооправя малко правописните грешки на финала - уж проверявам, ама все по нещо си има отървано.
Аз лично за себе си знам, че пиша в два случая:
- първият е по-често срещан и то си е нещо като говорене на глас в писмена форма, подреждам си мислите в главата, подлагам на съмнение идеите си и си отсявам от тях това, което ще ми е полезно и за в бъдеще.
Нещо като сомнамбулизъм денем :)))
- Вторият вариант е много по-рядък и той се случва само, когато ме осени интересна идея. Обикновено тя сама се развива на белият лист, от мен се иска само да съм достатъчно бърз за да следвам лъкатушните й извивки и ... да не се съмнявам много в нея, за да не я орезиля с криворазбраното си чувство за естетика :)
цитирайАз лично за себе си знам, че пиша в два случая:
- първият е по-често срещан и то си е нещо като говорене на глас в писмена форма, подреждам си мислите в главата, подлагам на съмнение идеите си и си отсявам от тях това, което ще ми е полезно и за в бъдеще.
Нещо като сомнамбулизъм денем :)))
- Вторият вариант е много по-рядък и той се случва само, когато ме осени интересна идея. Обикновено тя сама се развива на белият лист, от мен се иска само да съм достатъчно бърз за да следвам лъкатушните й извивки и ... да не се съмнявам много в нея, за да не я орезиля с криворазбраното си чувство за естетика :)
lunar написа:
виждам голям гмеж зад кулисите :)
Все още тръпки ме побиват, кога си надникна зад нея :)))
6.
анонимен -
meir
29.12.2009 00:51
29.12.2009 00:51
Третият вариант се нарича графомания и ти идеално пасваш на диагнозата.
П.П. Ето едно предложение и от мен - напиши есе за: измамата глобално затопляне.
И не забрявай да си вземеш чадъра, дават го да вали приятен пролетен дъждец...
цитирайП.П. Ето едно предложение и от мен - напиши есе за: измамата глобално затопляне.
И не забрявай да си вземеш чадъра, дават го да вали приятен пролетен дъждец...
Да споря с теб за каквото и да е било е дело безсмислено и безплодно - споря с тези, които могат да мислят, а не с тези на които им прескача игличката и са зациклили на една и съща фраза.
Все пак, трябва да си призная, че се бях поразтревожил малко покрай твоето изчезване от списъкът на дежурните коментари в блогът ми.
Радвам се, че си жив и здрав, за което имах известни съмнения.
А по въпросът за глобалното затопляне - няма да изпадам в спорове.
Все още са останали тук-таме мислещи и трезво разсъждаващи хора, неподдаващи се на медийната пропаганда, нека те сами да си правят изводите - вярвам, че няма да им е особено трудно.
Не и при наличната ицнформация по въпросът.
цитирайВсе пак, трябва да си призная, че се бях поразтревожил малко покрай твоето изчезване от списъкът на дежурните коментари в блогът ми.
Радвам се, че си жив и здрав, за което имах известни съмнения.
А по въпросът за глобалното затопляне - няма да изпадам в спорове.
Все още са останали тук-таме мислещи и трезво разсъждаващи хора, неподдаващи се на медийната пропаганда, нека те сами да си правят изводите - вярвам, че няма да им е особено трудно.
Не и при наличната ицнформация по въпросът.
Един чукча отишъл в Москва.Наложило му се да се ползва такси.Още докато го видял таксиметровия започнал да нарежда:
-Вие чукчите сте много долно племе!Измет на обществото!Боклуци!Тъпанари!
-Защо говориш така за нас?
-Ами сега ще ти докажа.Задавам ти един въпрос.Ако не отговориш значи съм прав?Син на моя баща,но не съм аз?
Мислил,мислил чукчата и накрая си признал,че не може да отговори.
-Това е брат ми.(Отговорът на таксиметровия.)
Прибрал се чукчата при своите,но стоял нещо на дистанция.Надувал се.Те не издържали дълго и го питали защо се е променил,а той започнал:
-Вие чукчите сте много долно племе!Измет на обществото!Боклуци!Тъпанари!
-От къде накъде точно ти го казваш?
-Ами добре.Ще ви задам един въпрос.Ако не ми отговорите значи съм прав.Син на моя баща,но не съм аз?
Мислили,мислили и накрая си признали,че не могат да се сетят.Помолили го само да им каже отговора и той се провикнал:
-Ами това е брата на таксиметровия бе,тъпанари!
цитирай-Вие чукчите сте много долно племе!Измет на обществото!Боклуци!Тъпанари!
-Защо говориш така за нас?
-Ами сега ще ти докажа.Задавам ти един въпрос.Ако не отговориш значи съм прав?Син на моя баща,но не съм аз?
Мислил,мислил чукчата и накрая си признал,че не може да отговори.
-Това е брат ми.(Отговорът на таксиметровия.)
Прибрал се чукчата при своите,но стоял нещо на дистанция.Надувал се.Те не издържали дълго и го питали защо се е променил,а той започнал:
-Вие чукчите сте много долно племе!Измет на обществото!Боклуци!Тъпанари!
-От къде накъде точно ти го казваш?
-Ами добре.Ще ви задам един въпрос.Ако не ми отговорите значи съм прав.Син на моя баща,но не съм аз?
Мислили,мислили и накрая си признали,че не могат да се сетят.Помолили го само да им каже отговора и той се провикнал:
-Ами това е брата на таксиметровия бе,тъпанари!
Ще го запомня! :)))
цитирай
10.
анонимен -
meir
29.12.2009 01:12
29.12.2009 01:12
"Не и при наличната ицнформация по въпрос/ът/а."- непълен член :)
Термометрите показват +10; в Кърджали са посадили маслинови дръвчета, но ти си мислещ, не можещ да определи подлог и сказуемо, задачка от 4 отделение. На какво отгоре самочувствие от лаик, това бих искал да знам?
П.П. Любослава Русева имаше една добра статия, ще я цитирам: " както каза един колега, човек може да се преструва на демократ, на некорумпиран, на компетентен, на милосърден, на толерантен, но само пълният член му отнема правото да се преструва на грамотен"
http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/12/01/824026_do_pulnata_pobeda_na_bahura/
Лека Чукче! :)
цитирайТермометрите показват +10; в Кърджали са посадили маслинови дръвчета, но ти си мислещ, не можещ да определи подлог и сказуемо, задачка от 4 отделение. На какво отгоре самочувствие от лаик, това бих искал да знам?
П.П. Любослава Русева имаше една добра статия, ще я цитирам: " както каза един колега, човек може да се преструва на демократ, на некорумпиран, на компетентен, на милосърден, на толерантен, но само пълният член му отнема правото да се преструва на грамотен"
http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/12/01/824026_do_pulnata_pobeda_na_bahura/
Лека Чукче! :)
11.
анонимен -
meir
29.12.2009 01:20
29.12.2009 01:20
Все пак, трябва да си призная, че се бях поразтревожил малко покрай твоето изчезване от списък(ът)а на дежурните коментари в блог(ът)a ми.
Сигурен ли си, че четеш много? Добре се прикриваш! :)
цитирайСигурен ли си, че четеш много? Добре се прикриваш! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът