Постинг
30.12.2009 01:04 -
01:05
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1235 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2009 01:07
Прочетен: 1235 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 30.12.2009 01:07
"Много размисли предизвикваш с творбите си... Уж са леко хумористични, а боцкат здраво !!!" - коментар към "Че така".
Рядко отговарям на коментарите.
Рядко, защото в повечето случаи нямам какво да добавя към тях или просто не мога да намеря нужните думи, с които да го сторя.
А думи има - десетки, стотици, хиляди дори, стоят в невидимото и чакат да бъдат изречени. Изречени за този, който чака да ги чуе, докато аз мълча говорейки с тишината в мен.
Не е на добре да мисли човек.
Не е и всячески се мъча да се спася от тази напаст, но уви - след всеки трудно достигнат отговор, следва още по-труден въпрос.
Да, бил съм в мястото, където са всичките отговори сбрани, дори и на неизречените ни въпроси, но защо ли е толкова скучно там?
Няма хаос, няма тревоги, няма безпокойство дори.
Светът е застинал в свещена нирвана блаженно самосъзерцаващ себе си, а аз усещам, че моето място не е там.
Къде е то ли? - Не искам да знам.
На моменти усещам, че съм в него, но тези моменти са толкова редки и инцидентни, че с лекота забравям за тях.
За да остане стремежът да се завърна.
Стремеж единствено способен да задържи интересът ми към живота.
Към тайнствата му и магията, с която ни пленява.
Глупости!
Да, глупости са.
И странно и непонятно защо, тези глупости раждат въпроси.
Отговорите на които те карат да зададеш следващите след тях.
И така, докато се завърнеш и не разбереш, че винаги си носил отговорите със себе си, но просто са били зад гърба ти.
Улисан в следването на стремежа, забравил за посоката към Рая.
Рядко отговарям на коментарите.
Рядко, защото в повечето случаи нямам какво да добавя към тях или просто не мога да намеря нужните думи, с които да го сторя.
А думи има - десетки, стотици, хиляди дори, стоят в невидимото и чакат да бъдат изречени. Изречени за този, който чака да ги чуе, докато аз мълча говорейки с тишината в мен.
Не е на добре да мисли човек.
Не е и всячески се мъча да се спася от тази напаст, но уви - след всеки трудно достигнат отговор, следва още по-труден въпрос.
Да, бил съм в мястото, където са всичките отговори сбрани, дори и на неизречените ни въпроси, но защо ли е толкова скучно там?
Няма хаос, няма тревоги, няма безпокойство дори.
Светът е застинал в свещена нирвана блаженно самосъзерцаващ себе си, а аз усещам, че моето място не е там.
Къде е то ли? - Не искам да знам.
На моменти усещам, че съм в него, но тези моменти са толкова редки и инцидентни, че с лекота забравям за тях.
За да остане стремежът да се завърна.
Стремеж единствено способен да задържи интересът ми към живота.
Към тайнствата му и магията, с която ни пленява.
Глупости!
Да, глупости са.
И странно и непонятно защо, тези глупости раждат въпроси.
Отговорите на които те карат да зададеш следващите след тях.
И така, докато се завърнеш и не разбереш, че винаги си носил отговорите със себе си, но просто са били зад гърба ти.
Улисан в следването на стремежа, забравил за посоката към Рая.
Дълбоко, дълбоко, дълбоко в душата... там сме...
Дълбоко, дълбоко, дълбокото слизане...
Там ще ни отрие дълбоко истинският човек...
цитирайДълбоко, дълбоко, дълбокото слизане...
Там ще ни отрие дълбоко истинският човек...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът