Не ми се нищят злободневни теми, не ми се пише за нищо, просто ей така - успокоявам мислите си с шума от потракването на клавишите.
 Опитвам се да изчистя съзнанието си .
И да не мисля.
Мисленето е вредно за вашето здраве.
Замисляш се .
Задаваш въпрос.
Следва отговорът му, който те води до следващата мисъл и следващия въпрос, до момента в който пред тебе лъсне голата истина.
 А тя е Стара, колкото света.
Употребявана и захвърляна, от всеки докоснал се до нея , отвратил се от прямата й грозота.
Защото истината е отгоре на това и устата.
Не си премълчава, не щади чувствата ни, удря ни точно там където най-много ни боли - по самолюбието ни.
 Бъркайки злобничко с пръст в рани, които сме счели за зарастнали.
Човек не е роден за истина.
Истината просто не се вписва в живота ни.
Кой нормален човек би искал да научи истината за себе си?
Може би само този, който се е уморил вече от живота си и е готов да я приеме ?!
Като последен дар .
 А и как може човек да живее редом с истината ?
Да е в постоянен конфликт с тази част от него, която го ласкае че е уникален, непогрешим и неповторим ?
 Че слънцето изгрява единствено заради него и земята я има за да може той да стъпва по нея .
 Две половини във вечен конфликт помежду си, но незавършени една без друга - стремежът ни да знаем истината за нещата и нежеланието ни да я приемем, поради болезнеността й.

 И ?
Дали бихме били за този свят, ако бяхме съвършенни в същността си.
Щеше ли да има смисъл от живота ни, ако не грешахме, а чрез грешките си не научавахме истините за себе си ?!

 И някак си лакомо се стремим към неща за които все още нямаме нужната поносимост.
  И тук се ражда болката от досега със света без илюзорното му наметало.

Човек се ражда сам и сам умира.
Носейки със себе си единствено опита , надеждите и разочарованията си .
Воден от мечтите си, спиран от съмненията си, отклоняван от страховете и гнева си.
 За да стигне отново там, откъдето е тръгнал.
Малко по-мъдър.
Малко по-спокоен.
Понесъл неусетно и истината със себе си.

Клавишите потракват.
Истина е , че писанете е процес далеч по-лесен от четенето.
Съдя за това по уморените ви физиономии, затова няма смисъл повече да ме четете, а я си потракайте и вие с клавишите !
 Музиката им успокоява ...