Три прости думички, около които се градят успехите в живота ни.
Обикновенно нещата се случват, когато има баланс между тях.
Но много често ги употребяваме не на място и после се чудим защо нещата не ставали.

Искам. 
Предполага ясна цел към която да се стремим, а не моментна прищявка или поредната глезотия.
Искам, означава да сме постоянни в намерението си и да не сме хаотични в желанието си.
Ясната цел ни фиксира в бъдещето и започва да натрупва около себе си, нужните условия за реализирането си.

Зная.
Това е пътя, по който вървим към целта и колкото знанията ни са по-пълни, толкова по равен и къс ще е пътя ни.
Да, тук винаги ще има и елементи на изненада, фактори които няма как да отчетем предварително, но именно знанието е ключа, който ни помага с минимум усилия да постигнем максимален резултат.
Тук знанието може да бъде в няколко разновидности.
Опита на тези преди нас, предаден устно или писменно.
Добре е да се съобразяваме с него , поне от гледна точка да избегнем грешките на други преди нас, но не е добре да му се предоверяваме докрай, защото е възможно една и съща грешка да е допускана с векове и хилядолетия и просто да не е забелязвана досега.
Личен опит. Това е най-ценния опит, опита който ние самите сме си натрупали по пътя си, знанието за силните и слабите ни страни, уникалния ни подход към справянето с проблемите.
Интуиция.
Да това също е знание, но това е знанието на второто ни, вътрешно аз.
Може много да помогне , но и много да навреди, ако сбъркаме гласа на интуицията ни с тези на страховете и илюзиите ни.

Мога.
Това е наличния ресурс, с който разполагаме и чуждата помощ, която можем да привлечем.
Знанието помага, този ресурс да бъде правилно разпределян и изразходван във времето, а желанието за успех, за постигане на крайната му цел, успява да го задържи жизнен и непроменен до края.

И още два не съвсем маловажни фактора - Воля и Търпение.
Без тях, всичко казано дотук ще е напразно.
Немалко от нас, в т.ч. и аз самия сме се отказвали почти на финала, когато нещата са били почти сглобени в окончателния си завършен вид.

Чудите се, защо съм се разфилософствал по темата ли ?
След малко ще ви кажа. :)

Да ни кажеш...;)))
Щом искаме, значи можем...:)
Нали знаеш, че мисълта е енергия...Мисля си, че важното е наистина да искаме...и да вярваме в това. И да се вслушваме в това вътрешно любящо напътстване - интуицията...:)
Интересна тема си подхванал...:)
И нали съм фея - вълшебна усмивка от мен...:)

Не е сложно за обяснение.
Оказва се, че вече много по-малко искам напоследък отколкото зная и мога :)

Доста неща, които са били интересни за мен в миналото вече са ми просто безинтересни.
Да, някой би го счел за чист мързел или безотговорно дезертьорство от мечтите, но аз си мисля, че е по-скоро друго.
По-скоро е един по трезв и икономичен подход към наличния ресурс, отсяване на маловажното от важното за мене, по-добро разбиране за реалните ми потребности и намаляване на хабенето ми за глупости :)

Два примера :

Първия , да речем негативен :)

Отчаял съм се от посредственото фентъзи превзело пазара и съм в траур по автори като Зелазни и Ф.Х.Фармър.
Бозата, която се бълва, е толкова предвидима и банална, че често ми се е случвало да прочета трета част на книга , без да съм чел втората и нито за миг не ми се е губил "спомена" за какво се е разказвало във втората непрочетена част.

Затова и искам да си напиша една книга за свое собствено удоволствие, книга която на мен да си ми достави удоволствие в прочита и. Която да прочитам отново и отново и всеки път да откривам в нея невидяните неща :)

Дефакто, знам какво искам.
Първото условие е 100% налице и книгата като факт се самосглобява в бъдещето :)
Второто условие - Мога.
На около 50% е изпълнено. Именно то е причината да започна да пиша по-активно в последните години. Блоговете и форумите са идеалния транажьор, за всеки който е решил да подобри изказа си и да изглади стила си.
По реакцията на аудиторията разбирам кога съм ясен, кога въздействащ и кога конюнктурно безразличен. Имам си вече няколко жалона забити, по които да се ориентирам и за в бъдеще , така че работата си продължава.

Трети критерий - Мога.
За момента , все още не съм убеден в наличността му, считам го за наличен в рамките на около 10%.
Късите разкачета, сбитите идеи и резюмета, всичко това са малките тухлички, които ще положат основата. Доколко тя ще е здрава и надежна зависи от критичността в забележките, от споровете, от издържливоста ми да продължа с това.
Добрата новина е, че писането ми доставя удоволствие.
Лошата е, че си имам една черта в характера, която трудно променям и няма как да не се съобразя с нея - непостоянство.
Някак си, губя желание да се занимавам с неща , които виждам , че няма повече с какво да ме предизвикат :)

Има и едно позитивно примерче, но ... за него по-нататъка :)

Защото, това което смятам да напиша ще е изцяло за мое удоволствие, колкото и егоистично да звучи.
И ако успее да ми достави удоволствие на мен, то със сигурност ще достави удоволствие и на други, по-непретенциозни от мен :)

А за блога конкретно, вратата винаги е отворена, но не вкарвам никого насила в него :)

Няма начин да няма Фея в сюжета.
Закъде сме без любящите жени около нас, които ни очовечават по пътя ни ?

Бог е създал жените, за да възпита от мъжете естети :)

Не си мисли, че някога ще бъда роб на аудиторията си и за едното "Осанна" ще лазя в краката й :)

Не желая да съм харесван , не се виждам както месия и не ме гони амбицията да съм в топлистата.

Има хора, които влизат в блога ми и пред чийто талант и позиция е прекланям. :)))
Има и други, с които само си бъбрим приятелски , споделяме си се чувстваме добре заедно.
Има и една трета, част, която си мисли, че може да ме манипулира - нея си я наблюдавам и изследвам с интерес :)

Радвам се на другите гледни точки изразявани в блога ми, защото те ми помагат да видя нещата и под друг ъгъл, но не смятам да ставам конюнктурен блогър само за едната възхита и одобрение :)))

Добре, след като съм ти отвратителен, защо тровиш излишно живота си с поредната порция отвращение, наблюдавайки поредната ми реплика :) ?

Да, съзнавам , че в някои отношения може да съм по-добър от другите.
Това си е напълно естествено и нормално, от гледна точка на изминатия път, на болката, страданието, мечтите и надеждите натрупани по него.

Но също така съзнавам , че във всеки един друг около мене, има поне по едно красиво нещо до което да се докоснеш и да те направи по-богат като човек.

В едно направление може аз да съм с едни гърди напред, в друго направление ме водят, но нали това е живота - всеки да открие своята уникалност и да я ползва откъм добрата й страна ?

За мен блога е място за отмора и място където мога да поработя върху себе си.
Това че , някои може да развият алергии към личността ми, не виждам да е мой проблем , а по-скоро проблем в поносимостта на алергичните :)

Та ако всички се обичахме, земята щеше да е поле на нескончаема оргия, което някак си не ми се вижда особенно привлекателно като идея :)))

Ето , виждаш ли , дори и да не сме си върли фенове, винаги има по какво да поспорим ? :)

Ако в спора се ражда истината, в нашите спорове тя винаги се ражда със секцио :)))

Докато хвърля филията във въздуха и вече сте я намазали :)))

С воля и желание се постигат много цели в живота:)

Волята е много важно нещо, без нея не може да се докара нищо докрай.
Понякога като се позакучат нещата си ги караме и на единия инат :)
Ей така, напук на всичко - а да видим ся кой не може ?! :)

И ината помага в много ситуации:)