Постинг
27.06.2008 16:41 -
A бе, много се чудя...
A бе, много се чудя...дали изобщо си заслужава да се пише за тези неща ?
И все още се чудя, но явно няма да ми мине, докато не си го кажа .
Не е кой знае каква болка за умиране , поне за мен.
Става дума за подлярщинката.
За тази същата, която някои наранява по много, а по-дебелокожи като мен...в повечето случаи само разсмива.
Може би, прекомерното й изпитване на гърба ми, ме е направила по-неподатлив към нея ?
Възможно е.
Човек се уязвява, когато си има стърчишки по себе си , по които да се заловят дребните душици, изпитващи удоволствие от това да потормозят някой.
И той вземе, че им се върже, с което им доставя още по-голямо удоволствие и ги настървява все повече и повече да му лазят по нервите .
И става ми ти една... не е за разправяне, а още по-малко за гледане.
Дребните душици си ги разбирам, те затова са си и дребнички, това могат, това им доставя удоволствие, дотам са им възможностите.
Което ме подсеща за нещо интересно, казано от един наркоманизиран окултист Карлос Кастанеда - за личния тиранин. ( Който го е чел, ще се сети , какво си имам наум :)) )
Колко му е, ако ти е по-силно развито честолюбието и си започнал да се взимаш нездравословно насериозно да те заковат, точно по този параграф ? Като се опитат да те унизят, както те си могат.
И в един момент се питам, а как следва да се постъпи ?
Ако ги подминаваш великодушно, те се множат като паразити попаднали на плодородна почва.
Ако вземеш да ги понариташ, те пък почват да се кефят на отделеното внимание и ти хабят енергията в пълни глупости.
Блогосферата е интересно място за наблюдения в тази сфера, хора всякакви, в т.ч. и такива от чиято реакция и поведение, може да си извадиш полезни изводи и съответен опит.
А бе, в общи линии... не си заслужава изобщо да се коментира.
Няма как това което се случва тук, да не е отражение на това, което ни заобикаля в реала.
И факта, че сме донякъде анонимни не променя изобщо нещата, напротив може само да ги подсили с фалшивото си усещане за неприкосновенност и недосегаемост.
И все още се чудя, но явно няма да ми мине, докато не си го кажа .
Не е кой знае каква болка за умиране , поне за мен.
Става дума за подлярщинката.
За тази същата, която някои наранява по много, а по-дебелокожи като мен...в повечето случаи само разсмива.
Може би, прекомерното й изпитване на гърба ми, ме е направила по-неподатлив към нея ?
Възможно е.
Човек се уязвява, когато си има стърчишки по себе си , по които да се заловят дребните душици, изпитващи удоволствие от това да потормозят някой.
И той вземе, че им се върже, с което им доставя още по-голямо удоволствие и ги настървява все повече и повече да му лазят по нервите .
И става ми ти една... не е за разправяне, а още по-малко за гледане.
Дребните душици си ги разбирам, те затова са си и дребнички, това могат, това им доставя удоволствие, дотам са им възможностите.
Което ме подсеща за нещо интересно, казано от един наркоманизиран окултист Карлос Кастанеда - за личния тиранин. ( Който го е чел, ще се сети , какво си имам наум :)) )
Колко му е, ако ти е по-силно развито честолюбието и си започнал да се взимаш нездравословно насериозно да те заковат, точно по този параграф ? Като се опитат да те унизят, както те си могат.
И в един момент се питам, а как следва да се постъпи ?
Ако ги подминаваш великодушно, те се множат като паразити попаднали на плодородна почва.
Ако вземеш да ги понариташ, те пък почват да се кефят на отделеното внимание и ти хабят енергията в пълни глупости.
Блогосферата е интересно място за наблюдения в тази сфера, хора всякакви, в т.ч. и такива от чиято реакция и поведение, може да си извадиш полезни изводи и съответен опит.
А бе, в общи линии... не си заслужава изобщо да се коментира.
Няма как това което се случва тук, да не е отражение на това, което ни заобикаля в реала.
И факта, че сме донякъде анонимни не променя изобщо нещата, напротив може само да ги подсили с фалшивото си усещане за неприкосновенност и недосегаемост.
Следващ постинг
Предишен постинг
Аз ги наричам помияри.
Понякога си струва да ги изтърпиш, само за да видиш падението им. А то никога не закъснява, повярвай ми...
цитирайПонякога си струва да ги изтърпиш, само за да видиш падението им. А то никога не закъснява, повярвай ми...
Просто имат поведението на пирани, надушат ли малко кръв и атакуват безпогрешно по слабите ти места.
В това отношение може даже и да са ни полезни, показвайки ни точките в които сме уязвими.
Но от друга страна , да си ги траем безропотно... означава, че одобряваме делата им.
И от ден на ден те се чувстват все по-силни в безнаказаността си.
Което ми напомня за едни кафяворизци от миналия век - и те така са стартирали и за тях така са се чудели, дали са поредните хулигани неориентирани.
До момента, в който вече е било късно, за каквото и да е било !
цитирайВ това отношение може даже и да са ни полезни, показвайки ни точките в които сме уязвими.
Но от друга страна , да си ги траем безропотно... означава, че одобряваме делата им.
И от ден на ден те се чувстват все по-силни в безнаказаността си.
Което ми напомня за едни кафяворизци от миналия век - и те така са стартирали и за тях така са се чудели, дали са поредните хулигани неориентирани.
До момента, в който вече е било късно, за каквото и да е било !
това, което се случва е отражение на това, което ни заобикаля. Обаче трябва да се говори, мълчанието е знак на одобрение, съвършено прав си.
цитирайако не ти се занимава - подминавай
ако решиш да се занимаеш - проучи обекта и го настъпи, като гледай да е по мазола
аз така правя - според както ми дойде
цитирайако решиш да се занимаеш - проучи обекта и го настъпи, като гледай да е по мазола
аз така правя - според както ми дойде
Каква е разликата между немеца и българина?
Ами, българина като види, че съседа му си е купил нова кола ще мине с пирон покрай нея и хубаво ще я одере.
Германеца, в същата ситуация, ще се замисли как да увеличи приходите си за да си купи по-хубава.
Май не е много смешен, ама...
цитирайАми, българина като види, че съседа му си е купил нова кола ще мине с пирон покрай нея и хубаво ще я одере.
Германеца, в същата ситуация, ще се замисли как да увеличи приходите си за да си купи по-хубава.
Май не е много смешен, ама...
Примера ти прекрасно илюстрира нещата :))
Което си е верно - верно си е !
Много по-лесно е да оплюеш нечий труд , отколкото ти да положиш такъв :)))
То се вижда навсякъде, неслучайно вестниците се продават заради лошите новини на челните страници :)
Евала на румънския парламент тия дни !
Чухте ли за решението им лоши/добри новнини да са 50/50 , защото лошите влияят деструктивно ?!
Има някаква логика :)))
цитирайКоето си е верно - верно си е !
Много по-лесно е да оплюеш нечий труд , отколкото ти да положиш такъв :)))
То се вижда навсякъде, неслучайно вестниците се продават заради лошите новини на челните страници :)
Евала на румънския парламент тия дни !
Чухте ли за решението им лоши/добри новнини да са 50/50 , защото лошите влияят деструктивно ?!
Има някаква логика :)))
от гарата на Букурещ. Пътувах за Ленинград - тогава така се наричаше Санкт Петербург - за по-младата аудитория. Румънци от всякакъв пол и размер подскачаха около влака и крещяха "БТ", "БТ" и за един стек цигари бяха готови буквално на всичко!
От тогава не съм минавал през тази страна, а само над нея, но виждам и чувам все по-хубави неща. Явно румънците са се вчовечват по-бързо от нас :(. Все пак, такава разпоредба е леко смущаваща, но има и резон...
Абе, остава и албанците да ни надминат и ще станем съвсем за посмешище...
цитирайОт тогава не съм минавал през тази страна, а само над нея, но виждам и чувам все по-хубави неща. Явно румънците са се вчовечват по-бързо от нас :(. Все пак, такава разпоредба е леко смущаваща, но има и резон...
Абе, остава и албанците да ни надминат и ще станем съвсем за посмешище...
Има три варианта на реакция срещу досадниците, според мен:
1. Не обръщаш внимание, подминаваш ги с усмивка. Има опасност, обаче да продължават да ти се качват на главата;
2. Поставяш ги на мястото им. В повечето случаи това само ги настървява допълнително;
3. Реагираш нестандартно. За мен това е най-добрият начин, само трябва да ти дойде наум какво точно да направиш според конкретния случай. :)
цитирай1. Не обръщаш внимание, подминаваш ги с усмивка. Има опасност, обаче да продължават да ти се качват на главата;
2. Поставяш ги на мястото им. В повечето случаи това само ги настървява допълнително;
3. Реагираш нестандартно. За мен това е най-добрият начин, само трябва да ти дойде наум какво точно да направиш според конкретния случай. :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът