Прочетен: 1768 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 30.06.2008 00:29
Танцуващия с вълци -
сред чужди свой и чужд сред свой -
в далеч отминалото време на герои.
Де Западът е бил все още див
и носил се е в прерията с тропот на бизони.
Далечно време е било това,
отминал си е вече спомена за него.
Неволно питаш се ти гледайки героя, -
Дали такъв съм бил и аз,
не е ли таз история и моя ?
Дали изгубено е всичко в наши дни,
дали повтарят се отново техните съдби?
Съдби човешки, на изчезнали народи,
самотен дух витаещ, носи бегъл спомен,
Готови отговори, в себе си аз нямам,
на вас за туй, не ще ги и предложа.
Сиукски вече не отбирам,
спомени съм в мен заровил,
забравил съм отдавна танца и на ножа.
Но...
Дори и днес примава ме
небе във звезден блясък,
покоя тих и нежен на нощта.
И вълчи вой изречен в безкрая
отеква диво в мен и в мойта вълча самота.
Заключили сме се , в бетонни сиви клетки.
цивилизовани и кротнали се в охота.
Щастливи ли сме, - питаме се всяка вечер
сънувайки отминалите времена.
Духът ни вечен, пак назад ще ни завръща
ще се опиваме с вкуса на вълча свобода.
Край буен огън, ще играем ние с дивашки песни,
забравили за своята екранна самота.
За проза не върви ми тази вечер,
в размисли аз пак съм потопен.
Простете вий за музата ми подивяла.
понесла се с вик призовен
в отминалия ден.
Поздравления за стиха !
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът