Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2008 14:19 - Дърво без корени
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2008 Коментари: 9 Гласове:
0



 Преди много време, в едни отдавна отминали времена посадих дърво.
По детински, къде на шега, къде от чисто любопитство, за да видя как се раждат дърветата, зарових насред лозето на дядо си, един орех.
 Първом си изби като саморасляк борейки се за слънце между лозите, после започна да извисява снага над тях, а сетне се разви буйно , растейки с дни и часове, като един млад и красив левент, точно в центъра на лозето.
 На баир лозе, а насред него орех ?!
Бял.
Едно самотно дърво, напълно ненужно и невписващо се на фона на останалите полезни дървета .
И може би именно неговата безполезност го направи моя любимец.
 Каращо ме да отивам първо при него, да допра длан в него и да се радвам на всяко едно ново листо появило в короната му, на всяка една нова издънка устремила се към небето.
 Милвайки кората на стъблото му, усещах как под нея текат жизнените му сокове, как самото му естество се бе устремило към небето, опитвайки се с короната си да достигне звездите.
 Посядах успокоен под него и си говорехме.
Мълчешком.
С думите на вятъра в листатата му, с ласките на слънчевите лъчи пробиващи си път през короната му, с шумоленето на падащите есенни листа.
 Чувствах се като част от него - стъпил здраво на земята, с поглед устремен към звездите над мен, които бяха напълно достижими.
 Искаше да се пресегнеш само още малко, още съвсем малко за да ги достигнеш.
И чрез него, имах своята връзка със земята.
Учех думите на природата, опитвах се да им отвръщам с усмивка , почит и възхищение.
И тя ме чуваше и откликваше, чрез вятъра заплитащ се в косите ми, чрез закачливите слънчеви лъчи будещи ме на разсъмване.
 Имах своя корен, своята основа , която ми даваше сили да черпя с шепи от нейната дива свобода - да я втъкавам в себе си и да я  чувствам как тече из вените ми.
 Днес...
Днес съм дърво без корени.
Изгубил връзка с природата, говорещ си сам със себе си  и чуващ единствено ехото, връщащо се от бетонната сивота около мен.
 И търся.
Търся да зърна отново онова дърво от него време.

 Забравил, че щастие не се търси, а просто се изживява.
 


Тагове:   дърво,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Всички сме гора от бавно умиращи ...
24.11.2008 14:36
Всички сме гора от бавно умиращи дървеса без корен...
цитирай
2. анонимен - Направи ми анализ
24.11.2008 15:10
Излюбена в Нощта вкусила
сладостта на Устните ти жарки
впиващо ръце в топлината ти
Сутрешна хладна среща на
непознати вдъхнали се от
четката на Въображението

Претопили с усмивки
хладното утро докоснали се с
крачеща на Фантазията си
загърнала съм лицето ти с погледа си
Нежностен претъркулвам
се от Очите си в твоите

Разнищвам се бавно в Теб
разгръщам се в Теб
с прегръдка по устните ми
сухота разотива се косите ми
по тях разпалваш Нощта
край огнище тихо

Рисувам се из Теб
Загръща едва-едва
гръдта ми настръхнала
бялата риза
ухаеща на кожата ти
свивам ръка в ръка

Силуета ти приближава се бавно.
Разнежвам се в Теб
отекваш в прегръдката ми
Размечтавам се в целувката ти
събличаш се в Мечтите ми
изтръпвам от нежния ти поглед.
цитирай
3. valsodar - 2.
24.11.2008 15:14
Е, да бъдем коректни - оригинала му е тук :http://bluebird.blog.bg/viewpost.php?id=258228

Анализ на какво и на кое ?!

ПП Готик, май сме вече цяла гора ??!
цитирай
4. gothic - Със сигурност, друже ;)
24.11.2008 15:34
Със сигурност, друже ;)
цитирай
5. dessykg - Корените са там, където си ги ост...
24.11.2008 19:09
Корените са там, където си ги оставил. Спомените те връщат на това място. Не е нужно да търсиш много далеч, просто надникни в сърцето си. Онова чувство е там :)
Поздрави
цитирай
6. roy - Знаеш ли ,че...
24.11.2008 20:19
Знеш ли ,че има поверие само възрастни хора да садят орехи, защото когато ствола на дървото станел дебел колкото врата на човека ,който го е засадил човекът умирал.Не се шегувам това го знам от баба ми - бог да я прости.
цитирай
7. анонимен - ;-)
25.11.2008 10:00
Хубаво си го написал. От душата си...
Мисля, че всеки от нас трябва да посади дърво в живота си поне веднъж...


the Porsche
цитирай
8. slavuncho - Е, рядко, но се случва - не съм съгласен и с тебе,
25.11.2008 10:13
и с gothic :)
Дърветата без корен търчат насам-натам из Народното събрание, дрънкат и драскат по разните медии, участват в биг брадър и т.н.
Доколкото се досещам не сте от полителита или чалгаелита, тъй че...
Българите също не са "дърво без корен". Посочените по-горе "елити" са конюктура. България има история, има и бъдеще :)
Поздрави!
цитирай
9. valsodar - Та са си талпи направо ! :)))
25.11.2008 11:23
Понякога им се чудя, дали не са ги изтървали на глава при израждането им, че да станат политици като порастнат ??! :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6342536
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715