За първия сняг няма да пиша, защото нито ми е първи, нито сняг остана.
И за политика няма да пиша, защото по нашите земи политика не се прави, а единствено се лобира за определени политически интереси.
 Какво, за Ахмед Доган ли да говорим ?
На умряло куче нож да вадим ?
Че той вече си е бита карта, надцакаха го шмекерите със собствените му козове, все пак това което остава за крадене от ден на ден е все по-малко, а мераклиите за него само се множат.
 И изобщо , за какво ли да си говорим ?
То няма за какво бре ??!
Футбола ни  е зле, политиката ни е зле, икономиката ни е зле - то не остана тема, от която да разбираме всички, че да си поговорим ?! Поне да мине 27-ми, че пак да си говорим за земетресението.
Ако оцелеем де !
 Бре-е-е, то наистина в интересни времена се оказа , че живеем - всеки си уплътнява времето единствено в гоненето на личния си интерес.
 Заиби общия - него държавата да го оправя !
Ако накрая се окаже, че е останала и държава, ама кой ти мисли за това ?!
Всеки е потънал в личните си грижи, в неговата си вселена от проблеми, кой да намери време да реши своите, че да се заеме с чуждите ?!
 Свобода ?!
За какво ни е ?
Само да ни създаде повече проблеми в и без това  тежкото ежедневие ли ?!
Айде някой друг път да се борим за нея !
Сега е важното да оцелеем.
А ние сме майсторите в оцеляването , доказали способността си да оцеляваме с векове, усвоили основното правило на оцеляването - мълчанието съчетано с безропотно послушание.
Та и затова днес няма да си говорим.
Просто ще си помълчим.
И докато си мълчим, всеки ще си мисли как ще изкара днешния ден в страховете си за утрешния.
За бъдеще да не мислим !
Бъдеще няма.
А и ние надали си го заслужаваме в борбата си за оцеляване.
Да му мислят тези след нас !
Тези, на които е съдено да плащат нашите грешки и безхаберие.