Един на     50 постинга успява да задържи вниманието ми.
Един на   100 успява да ме изненада приятно
Един на 200 ме кара да го чета отново и отново, като всеки път откривам по нещо ново.

 И после, защо се оказвало, че да пишеш е далеч по-приятно и полезно от това да четеш ?!
 Човек като пише, има поне възможността да поговори със себе си, да надзърне за малко в оная си половина, която крие от хората, да поспори за малко с нея и ако почувства , че е права да й позволи да си каже и тя, каквото си има за казване.
 За съжаление, от ден на ден това се случва все по-рядко и все по-за кратко.
 Явно не е проблема в това, че си говорим сами, а в това,  че чуваме отговорите на другата ни половина.
 Тази , която не се свени да ни посочи неприятната за окото ни истина, да задава неудобните въпроси и постоянно да се опитва да вземе превес над логичното ни Аз.
 Това, което се стреми да е лицеприятно в очите на другите, да се харесва, независимо от цената, която трябва да плати с идентичността ни.

Един на     50 постинга успява да задържи вниманието ми.
Един на   100 успява да ме изненада приятно
Един на 200 ме кара да го чета отново и отново, като всеки път откривам по нещо ново.