А , не - не се издържа !
Днес сякаш е ден за ударно писане на глупости, блога отбеляза пик в публикуването им.
Отивам тая вечер и си взимам нова книга за четене.
Дори, ако трябва да се насиля и да си взема нещо, което не ми харесва кой знае колко.
Ако не се грабна да се пораздвижа на тренировка, но нещо не се чувствам в особенна кондиция за това.
 Ще видим - след час, час и половина ще е ясно.
Някак си, не мога да понеса промяната от спокойното и безметежно ежедневие на селцето на брега към Дунава, към лудналата, мръсна и вечно забързана София.
 Ни ми се работи, ни ми се почива вече.
Ще ми се да си дръпна сам шалтера, да се самоизключа от системата и така... поне един век, дорде се променят малко нещата.
Имам три месеца отпуска за взимане, а все не намирам време за нея - то човек и да почива и за това желание се иска.
 А да заменям едното отегчение с друго - ми тъпичко ми се вижда.
Куцото пиле ще ми куца из къщата поне още месец - два , инак да сме се запилели по чукарите, като грейне слънце, но... в близко бъдеще надежда за това няма.
 Само Котьо ме гледа разбиращо, но обожанието в погледа му се чете само дорде не му отворя входната врата и не хукне по стълбите да брои апартаментите с домашни любимци.
 И защо взе да и прави кеф на гадината да мячи пред вратите с кучета зад тях и да ги докарва до истеричен припадък, ей голяма злоба се извъди моя !
 И после ни лук ял - ни лук мирисал ми се прави на ударен и ми се подмазва, а кучето на комшиите получило апоплектичен припадък от злоба.
 Стопля се... хората ще почнат да си отварят врати на тераси и прозорци, а през тях ще долита злокобният му грак.
 Реве като магаре !
Разгони се по Коледа и още го тресе, серенада след серенада изнася - иде ми да му сложа намордник вече.
 Хем сърце не ти дава да го не пуснеш на въздух, ама чуеш ли го веднъж как грачи и се смразяваш направо - воя на баскервилското куче в котешкият му вариант.
 Дано някой със слабо сърце не го чуе, че замина си бадева човечеца.

Нищо не ми се прави, просто ми се ще да се замоизключа от цялата система , да забравя за света, той също за мен на свой ред и ... да се рея под формата на разпилени електрони, които поне те не са чак толкоз отегчени.