Как се дава хапче на котка ? Отговорът на този екзенстициален въпрос терзае всеки един собственик на това "питомно" животно, що се не поддава на описание .

 Досущ както жените и котките трудно се поддават на дресура и всеки един опит да им наложиш нещо пряко волята, приключва с белези на рани, за които дълго носиш спомена в себе си.

 Да, невежият в областа би предположил, че едно подходящо увещаване съпроводено с нужното за целта жертвоприношение под формата на кулинарно изкушение би довело до желаният резултат, но... но както жените забелязват скритите дефекти в една дреха , колкото и добре да изглежда за нас мъжете окачена на манекена си, така и котките разкриват безпогрешно вероломните ни намерения , когато се опитваме да им пробутваме хапчето за обезпаразитяване, смесено с любимата им храна.

 Как се дава хапче на котка все пак ?

1. Приближавате котката бавно в гръб. В случай , че ви усети - направете се на разсеян, подминете я и се опитайте отново.

 Не се и опитвайте да я гоните, освен ако не умеете и вие като нея да минавате на бегом през всички мебели , над тях, под тях и около тях. В случай , че си ударите капачката на коляното в някой остър ръб, то не издавайте резки виещи звуци от болка, а стиснете зъби и излезте навън ,където няма да я плашите и стресирате излишно със силният си глас !

2. Бавно и нежно хващате котката с две ръце , или с това което ви остави тя от тях, ако ви е разгадала намеренията.

 Повтарям - бавно и нежно. Е, не чак толкоз бавно де - видяхте ли, пак избяга !

 И нежно .

 Нежно !!!

 За малко, да спре да диша животинчето !

Отхлабете захвата си около врата му! Забравих да ви кажа, че котките ненавиждат някой да ги носи за врат, независимо от повода , по който се прави.

 Така-а-а-а, хванахте котенцето нали ?

Помилвайте го и му говорете бавно и спокойно, докато го милвате.

3. Помолете някой около вас да ви подаде хапчето без котката да забележи !

4. Милвайки котката, котето или в най-лошият случай като моя - котарака, преминете нежно и внимателно към главата му, като притиснете тялото му към вас, така че да не може да се промуши под и зад ръката , с която сте го прегърнали, а с другата ръка поднесете хапчето към устата му. Не се поддавайте на жалният поглед , който ще ви хвърли и на сълзите в крайчеца на очите му. Всичко това е привидно само и само да започнете цялата процедура отново.

 Важно, хапчето трябва да остане незабелязано до последният кулминационен момент. За целта може седмица или две преди това , да експериментирате с наръчника за младият илюзионист, така че да успеете в това нелеко начинание.

 С ръката , с която сте прегърнали домашният си "любимец" стиснете леко отстрани устата на котето, точно там където се съединяват горната и долната му челюст.

 В случай, че не ви е останала свободна ръка, помолете някой , който си мисли че обича котета, да го направи !

 Не се плашете от страшната гледка, която ще се разкрие пред очите ви, не сега е момента да му броите зъбите и да се плашите , колко остри са те, Ако небцето е черно. то  това е белег за голяма проклетия, но вие и без това си го знаете вече, нали ?

 Със свободната ръка, описваща странни движения в китката, само и само да запази хапчето скрито, намушквате хапчето дълбоко в гърлото му.

 Не се плашете от това, в момента котката е дотолкова изненадана от вашето вероломство към нея, че даже и няма да се сети да ви ухапе - после ще има време и за това.

 На опитите й да избута хапчето с език и да го изплюе, реагирайте с стискане на муцунката й с ръка , така че да е принудена да го преглътне.

 Сега цялата ваша воля и решителност е поставена на изпитание, но не забравяйте, че на ваша страна е и гълтателният рефлекс, на който така силно се надяваме за да стигне хапчето по предназначение !

 Представете си , че сте на място злачно и спокойно или прибегнете до дихателни техники, за да туширате усещанията, които котешките нокти оставят по тялото ви, докато котката се "опитва" да глътне хапчето.

 В момента в който я видите да преглъща ( поне два пъти ), може да я пуснете.

 Не се опитвайте да се сдобрявате с нея, със сигурност ще ви мрази поне два часа, така че я оставете на спокойствие да свикне с шока от преживяното.

 Не се опитвайте пред нея да пиете котешки лекарства с думите - Ето , виждаш ли колко е лесно, дори и аз мога да го направя ! - освен ако и вие като нея не се нуждаете от вътрешно обезпаразитяване.

 Раните се почистват със спиртен разтвор , като превръзката върху тях трябва да е дишаща за по-лесното им заздравяване.

 Въпреки, че в крайна сметка , как ли се бихме разпознали коткарите, ако не бяха изпонадраните ни ръце при ръкуване ?

пробвал съм...не е лесно, особено като става дума за некастриран войнствен котарак. А ти знаеш ли как се къпе котка? В кръга на шегата, разбира се....

Затова и последният път, когато го къпах преди месец си облякох скиорското яке - превантивно !

Къпането мина сравнително леко, ама гоненето с хавлията за да го подсуша предизвика голям сеир ! :)))

Това е при положение, че котака предпочита да бяга. Нашият бивш котарак, един сиамец с размерите на сегашното ни куче, обаче предпочиташе тактиката "Нападението е най-добрата защита" и понякога се е налагало трима души да го държим - един за лапите да не драска, един го е гушнал да не се мята и един да му пъхне хапчето :)))
Винаги ни усещаше кога му кроим нещо, заставаше в някой ъгъл да си прикрие гърба и се приготвяше за бой, което си беше доста странно, защото по принцип беше голям пъзльо. До такава степен се беше стресирал от хапчетата, че дори ако някой от нас беше болен и той видеше, че пием лекарства, пак тичаше в ъгъла за всеки случай :)))))))

От всичките ми котаци, в интерес на истината най-тихият, скромен и миролюбив, бе точно един сиамец - Андре.
Гласът му се чуваше, само и единствено когато си просеше парченце краставица - умираше си за краставици ! :)))

това е на майтап...изливаш в тоалетната чиния шампоан, постараваш се всички врати между банята и външната да са широко отворени и по пътя да няма никой. Хващаш го, милвайки го го отнасяш в банята, с рязко движение го хвърляш в тоалетната чиния, светкавично затваряш капака и сядаш върху него. Пускаш няколко пъти водата, разко ставаш и отстъпваш...Това го четох някъде преди време, като имах котаррак...Смях се много, но със сестра ми не се решихме да го пробваме :)))) А това за краставиците и аз го знам. Бившо мое гадже имаше котка, която налиташе на краставици както моят - на колбаси....

Приел е аромата им за божествен и умира от кеф да се омаже в саламура от маслини - приел го е за котешкият вариант на Шанел 5.

Тая вечер го чака или бой или къпане - изровил е една от саксиите, като съм излязъл по обяд, овъргалял се е яко в пръстта й и сега се разхождал из нас с гордо вдигната опашка, мръсен и прашен.

Чудя се, да му се карам ли, да се смея ли или да рискувам пак да го къпя ??!

по-добре и трите наведнъж :))))

А ние веднъж изпрахме нашия в пералнята :)))
Пералнята се намираше на терасата и понякога, когато е празна майка ми я оставяше отворена. Котака много обичаше да се вмъква вътре и да спи там. Веднъж майка ми тръгнала да пере. Коша с мръсните дрехи е в банята. Взема тя един куп от там, отива до терасата, отваря пералнята, пъха ги и се връща обратно в банята за още, като оставила вратичката отворена. Нашия взел, че се намъкнал веднага вътре. Идва майка ми с другите дрехи, пъха ги без да гледа, затваря и пуска пералнята. Почва тя да се върти и да се пълни с вода и понякое време отвътре се чува някакъв крясък. Не мяучене, не виене, както котките си го правят, ами все едно дете крещи. Поглежда тя и гледа котака се подмята вътре. Добре, че още не беше се напълнила пералнята с вода. След спасителните операции котьо два дена не можа да си върне граматиката обратно, само се пулеше насреща ни :))))

Пак ще има да си делят една къща с френският булдог по празниците и отсега предвкусвам в какво незабравимо преживяване ще се превърнат великденските празници за мен.
Единият само стига да полудееш, а двамата заедно в комбинация са неотразими и за най-големият темерут. :)