Постинг
14.08.2009 08:25 -
Равносметка
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2606 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2009 09:36
Прочетен: 2606 Коментари: 21 Гласове:
12
Последна промяна: 14.08.2009 09:36
Преди 3 години, отделът ми бе от 16 човека. Работа много и за всички.
Системата на организация бе от типа на свободните електрони, но... работата си вървеше. Весело.
И си вървеше добре, дорде не почна роенето на началниците над нас.
В началото бе един и почитахме името негово.
После дойдоха още двама - почетохме и тях.
А сетне, всеки реши, че е добре да си Началник, опиянен от властта си над нас, като не спираше да командва и всеки противоречеше в заповедите си с останалите.
От 16 - останахме 8.
8 полудяха, поумняха или просто решиха, че толкоз много началник не е на добро.
Работата си продължи.
Реорганизирана, т.е. сега всеки един щеше да работи за двама, но поради нарастналият брой началници, ни отрязаха всякакви бонуси и премии, за да имаме с какво да ги изхраним.
А на нас ни обясниха, че сме едни нещастници.
И бяха прави - нещастни бяхме, защото тъгувахме за колегите си.
Мина една година, влязохме в Европейският Съюз.
С големите си очаквания и с още по-големите си илюзии, как върху нас ще потекат реки от мед и масло.
Превантивно ни съкратиха наполовина.
То, като сме влезели в ЕС и вече нямало да има нужда да се работи.
Но началниците оцеляха и продължиха да се множат.
Напук на очакванията работата скочи двойно.
Сега освен, че вършехме и работата на другите двама, които ги нямаше, трябваше и да усвоим изкуството на Бюрократа.
Наложено ни от Брюксел.
В 80% от времето си да вършиш 20% от работата, която ще ти генерира приход - това е неговото изкуство.
А в останалите 20%, не само да наваксаш изпуснатото, но и да преизпълняваш петилетният план съгласно новата линия на Партията.
Брюксел и началниците като бедствия явно ни бяха малко, та дойде и кризата.
На пук на нея, заработихме повече.
Но ето , пак ни събраха за да ни обяснят какви сме некадърници.
И за ни го набият най-сетне в главите прости, че труда е дело мерзко и за недостойни - намалиха ни и заплатите.
За да има и за новите началници - които щели да ни вадят от кризата.
Въпреки всичко, ние продължихме да работим, гордеейки се че сме професионалисти и че такива страшки-смешки няма да ни спрат.
Единият ми колега напуска - има семейство, ипотека и бебе пред които да е отговорен.
Сега оставаме трима.
Трима в една лодка, а наоколо е бурното море.
Единият се е изправил да види има ли бряг на хоризонта, другият е седнал върху пробойната за да не влиза вода през нея, а третият вика за помощ.
Никой не гребе - не остана вече кой.
Спасителният бряг е близо.
Съвсем близо.
Само на няколко седмици... под водата.
Системата на организация бе от типа на свободните електрони, но... работата си вървеше. Весело.
И си вървеше добре, дорде не почна роенето на началниците над нас.
В началото бе един и почитахме името негово.
После дойдоха още двама - почетохме и тях.
А сетне, всеки реши, че е добре да си Началник, опиянен от властта си над нас, като не спираше да командва и всеки противоречеше в заповедите си с останалите.
От 16 - останахме 8.
8 полудяха, поумняха или просто решиха, че толкоз много началник не е на добро.
Работата си продължи.
Реорганизирана, т.е. сега всеки един щеше да работи за двама, но поради нарастналият брой началници, ни отрязаха всякакви бонуси и премии, за да имаме с какво да ги изхраним.
А на нас ни обясниха, че сме едни нещастници.
И бяха прави - нещастни бяхме, защото тъгувахме за колегите си.
Мина една година, влязохме в Европейският Съюз.
С големите си очаквания и с още по-големите си илюзии, как върху нас ще потекат реки от мед и масло.
Превантивно ни съкратиха наполовина.
То, като сме влезели в ЕС и вече нямало да има нужда да се работи.
Но началниците оцеляха и продължиха да се множат.
Напук на очакванията работата скочи двойно.
Сега освен, че вършехме и работата на другите двама, които ги нямаше, трябваше и да усвоим изкуството на Бюрократа.
Наложено ни от Брюксел.
В 80% от времето си да вършиш 20% от работата, която ще ти генерира приход - това е неговото изкуство.
А в останалите 20%, не само да наваксаш изпуснатото, но и да преизпълняваш петилетният план съгласно новата линия на Партията.
Брюксел и началниците като бедствия явно ни бяха малко, та дойде и кризата.
На пук на нея, заработихме повече.
Но ето , пак ни събраха за да ни обяснят какви сме некадърници.
И за ни го набият най-сетне в главите прости, че труда е дело мерзко и за недостойни - намалиха ни и заплатите.
За да има и за новите началници - които щели да ни вадят от кризата.
Въпреки всичко, ние продължихме да работим, гордеейки се че сме професионалисти и че такива страшки-смешки няма да ни спрат.
Единият ми колега напуска - има семейство, ипотека и бебе пред които да е отговорен.
Сега оставаме трима.
Трима в една лодка, а наоколо е бурното море.
Единият се е изправил да види има ли бряг на хоризонта, другият е седнал върху пробойната за да не влиза вода през нея, а третият вика за помощ.
Никой не гребе - не остана вече кой.
Спасителният бряг е близо.
Съвсем близо.
Само на няколко седмици... под водата.
Много песимистично...
цитирай
2.
анонимен -
хех
14.08.2009 08:32
14.08.2009 08:32
но вярно!
цитирайВ казармата във щаба пишеше "Колкото и да си работил, не е достатъчно" ;)
цитирайнещо подобно преди време , като горчиво несмешен виц.
няма страшно викал капитана, земята е близо, до дъното има само некви си 20 метра
цитирайняма страшно викал капитана, земята е близо, до дъното има само некви си 20 метра
Мдаааа!
То май винаги става така!
цитирайТо май винаги става така!
леле, все едно аз съм описала картинката при мен.
същата тегоба и същият фирмен сценарий.
цитирайсъщата тегоба и същият фирмен сценарий.
наистина явно сте били много 16 човека, щом сам признаваш, че и 4 сте успявали да свършите работата след това.
така че това е било правилно решение. сега, със спестените пари какво е трябвало да се направи - дали да се вдигнат вашите заплати, или да се хрантутят още началници, това е друг въпрос.
за намалените заплати - тук място за емоции няма. за работодателя това е разход, и както всеки друг разход ако може да го намали, защо да не го направи? това при растящ пазар на труда не може да стане, но при растяща безработица (като сега) виждаш, че става.
не мисля, че е редно да обвиняваш работодателя си (то ако ще го обвиняваш, по-добре си търси друг), просто кризата ни ебава майката на всички.
поздрави, и горе главата!
цитирайтака че това е било правилно решение. сега, със спестените пари какво е трябвало да се направи - дали да се вдигнат вашите заплати, или да се хрантутят още началници, това е друг въпрос.
за намалените заплати - тук място за емоции няма. за работодателя това е разход, и както всеки друг разход ако може да го намали, защо да не го направи? това при растящ пазар на труда не може да стане, но при растяща безработица (като сега) виждаш, че става.
не мисля, че е редно да обвиняваш работодателя си (то ако ще го обвиняваш, по-добре си търси друг), просто кризата ни ебава майката на всички.
поздрави, и горе главата!
stone написа:
не мисля, че е редно да обвиняваш работодателя си (то ако ще го обвиняваш, по-добре си търси друг), просто кризата ни ебава майката на всички.
поздрави, и горе главата!
не мисля, че е редно да обвиняваш работодателя си (то ако ще го обвиняваш, по-добре си търси друг), просто кризата ни ебава майката на всички.
поздрави, и горе главата!
Имаме си една чудесна поговорка за лудите и зелника, както и една великолепна статия от Майкъл ПАРЕНТИ, които много добре заедно обясняват каква е ситуацията и какво е довело до нея.
А аз си имам един много полезен опит.
Вследствие на който в близко време ще напиша и книгата "Как не трябва да се прави бизнес в България!" - просто ще опиша вътре събраните си наблюдения до момента, а те не са никак малко.
А това, какво ще се случи от тук нататъка, вече не е моя грижа - който е допуснал да се стигне до тук, той да му мисли!
Има един термин - "професионално изгаряне", надявам се да ти говори достатъчно.
9.
анонимен -
Сакън!
14.08.2009 10:06
14.08.2009 10:06
Работодателите са свещенни!
И най вече - безгрешни!
Да се свети името Им и да бъде волята Им!
Къде се плащат въжетата, с които ще се бесим!
Нямам пари - ма ще взема назаем!:)
Личното ми мнение е, че докато всеки гледа да се оправя сам - хаосът ще продължава!
Огледай се с кои хора се взираш в една посока!
Поздрав!
цитирайИ най вече - безгрешни!
Да се свети името Им и да бъде волята Им!
Къде се плащат въжетата, с които ще се бесим!
Нямам пари - ма ще взема назаем!:)
Личното ми мнение е, че докато всеки гледа да се оправя сам - хаосът ще продължава!
Огледай се с кои хора се взираш в една посока!
Поздрав!
10.
kapricia -
:о)))
14.08.2009 10:09
14.08.2009 10:09
Дето се вика, много вожд - малко индианец. Позната история. То и аз затова преди 3-4 месеца напуснах една лодка и скочил в такава, дето сама съм си и моряк и капитан. Греба си накъдето сметна за добре и знам, че и да потъна, ще е заради собствената ми глупост, а не заради чуждата. Пък ако стигна до бряг, добре дошло! :о)))
цитирайКакто е тръгнало... Не се притеснявай. Нищо няма да се оправи.
цитираймда...
да живее модата на всеки работещ да се падат по 3 мениджъра, консултанта, асистента и прочие ненужна офис мебелировка..
цитирайда живее модата на всеки работещ да се падат по 3 мениджъра, консултанта, асистента и прочие ненужна офис мебелировка..
haralanov написа:
- Напротив, Оптимистично е.Много песимистично...
Песимистичната ми нагласа я няма още от преди 3 години, от тогава насам съм пълен и завършен оптимист.
С оптимизъм, който кризата в която влязохме само засили.
Така де, то не може само с работа - трябва и акъл.
А акъла, за разлика от работата е крайно число и с нарастване на населението пропорционално намалява.
Та, затова и съм оптимист - за себе си, не за...
miralyub написа:
леле, все едно аз съм описала картинката при мен.
същата тегоба и същият фирмен сценарий.
същата тегоба и същият фирмен сценарий.
- В такъв случай те каня за съавтор! :)))
ми е позната тази картинка?
цитирайЗнам Пламене, знам!
И при двама ни, все един въпрос ни задават като се приберем - А бе ти, за какво си още там?
И как да обясниш аргументирано и логично, че искаш да промениш, че не можеш да се примириш?
Имам си тийм-лидер.
На хартия.
А бе... всичкото началник, явно това е почина?! :)))
цитирайИ при двама ни, все един въпрос ни задават като се приберем - А бе ти, за какво си още там?
И как да обясниш аргументирано и логично, че искаш да промениш, че не можеш да се примириш?
Имам си тийм-лидер.
На хартия.
А бе... всичкото началник, явно това е почина?! :)))
това става дума. Началници на хартия, без никакви качества и желание да поемат отговорност. Единствената им функция е да я прехвърлят на подчинените си....
цитирайти пиши , аз ще чета ! На времето имаше една книга описваща нивото на компетентност . Всеки под него и над него се чувства некомфортно . Този , който е поставен под своето ниво на компетентност , за това , че е подценен. Този , който е над своето ниво на компетентност , за това , че много добре осъзнава , че не е за там и се измъчва . Не може да си признае , че не става за началник и напразно яде хляба . Привет!
цитирай Вярно е казаното от тебе.
А аз отдавна не се измъчвам особенно - лидерите са формален и неформален.
Е, отне ми доста време и нерви, дорде формалния разбере какво искам от него, но... :)))
цитирайА аз отдавна не се измъчвам особенно - лидерите са формален и неформален.
Е, отне ми доста време и нерви, дорде формалния разбере какво искам от него, но... :)))
Последния стадий е когато почват не да не дават заработката, а да искат пари, заради възможността да им работиш!
цитирайНапълно си прав.
Минах и през тази част от театрото, наречено не знам защо - капитализъм по български
цитирайМинах и през тази част от театрото, наречено не знам защо - капитализъм по български
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
