Постинг
29.10.2009 20:07 -
Неведоми са...
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2886 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2009 20:11
Прочетен: 2886 Коментари: 13 Гласове:
12
Последна промяна: 29.10.2009 20:11
Днес, не за първи път се запитах - Какъв ли би бил сега животът ни без интернет?
Какво ни даде и какво ни взе, за тези бързо изминали години, от как се докосна до нас и безвъзвратно промени животът ни?
Не бе ли преждевременно това събитие и не изпревариха ли за пореден път технологиите развитието на човека в етичен план?
Днес, повече от всякога в човешката история имаме възможноста да научим нови неща, да се докоснем до световното човешко познание, да се превърнем посредством него в нещо по-добро, но уви - маймуната надделява в нас и ни кара да отдаваме много повече време на глупостите, от колкото на смислените неща.
Е, аз поне съм облагодетелстван от съдбата, пожелала да работя в област изискваща от мен всеки един ден да научавам нови неща в почти всички сфери на познанието - технологии, медицина, изкуство дори.
И .. ако не бе това почти насилствено побутване в гърба, надали бих чел толкова, колкото сега. По-скоро бих се отдал с лекота на забавното и приятното, наместо да се опитвам да възприемам нови знания и идеи, казвайки си заученото за подобни случаи, че вече съм стар за това и нека други се мъчат с новите неща, които ни поднася ежедневието.
Светът около нас се развива с много по-голяма скорост от способността ни за възприемане, което... си е плашещо.
Виждаш мисленето си е същото, човечеството не е мръднало почти и на йота от момента в който Кайн е повалил Авел в зависта и гордоста си, но камъкът в ръката е заменен с нещо далеч по-пагубно и убийствено - с алчноста да владееш света, да бъдеш оня Бог на който си се кланял доскоро в слепотата на невежеството си.
А знаем ли повече?
Имаме много повече информация, за много повече неща, един куп тайни са се разкрили пред нас, но знаем ли повече за света, за себе си?
И ще има ли край ненаситният ни глад за новости?
Понякога се чувствам уморен до смърт от времето в което живея.
Иска ми се да съм някъде далеч, в друга епоха, на друга планета дори, просто в един свят който да не чак толкова забързан и егоистично самовглъбен в начесването на първичните си потребности.
С всеки изминал ден научавам все повече неща.
Интересни неща, вълнуващи, провокиращи умът и съзнанието ми.
Но един въпрос винаги е бил и все още чака отговорът си - Това ли е истинското ни призвание?
Не губим ли нещо важно, в желанието си да изпреварим хода на времето, да спрем смърта и да забравим нищетата, глада и бедноста?
Не се ли превръщаме в нещо друго, по пътят на технологиите които създаваме с цел да улеснят животът ни. Нещо, което наместо да се научи да ходи, измисля инвалидна количка??!
Какво ни даде и какво ни взе, за тези бързо изминали години, от как се докосна до нас и безвъзвратно промени животът ни?
Не бе ли преждевременно това събитие и не изпревариха ли за пореден път технологиите развитието на човека в етичен план?
Днес, повече от всякога в човешката история имаме възможноста да научим нови неща, да се докоснем до световното човешко познание, да се превърнем посредством него в нещо по-добро, но уви - маймуната надделява в нас и ни кара да отдаваме много повече време на глупостите, от колкото на смислените неща.
Е, аз поне съм облагодетелстван от съдбата, пожелала да работя в област изискваща от мен всеки един ден да научавам нови неща в почти всички сфери на познанието - технологии, медицина, изкуство дори.
И .. ако не бе това почти насилствено побутване в гърба, надали бих чел толкова, колкото сега. По-скоро бих се отдал с лекота на забавното и приятното, наместо да се опитвам да възприемам нови знания и идеи, казвайки си заученото за подобни случаи, че вече съм стар за това и нека други се мъчат с новите неща, които ни поднася ежедневието.
Светът около нас се развива с много по-голяма скорост от способността ни за възприемане, което... си е плашещо.
Виждаш мисленето си е същото, човечеството не е мръднало почти и на йота от момента в който Кайн е повалил Авел в зависта и гордоста си, но камъкът в ръката е заменен с нещо далеч по-пагубно и убийствено - с алчноста да владееш света, да бъдеш оня Бог на който си се кланял доскоро в слепотата на невежеството си.
А знаем ли повече?
Имаме много повече информация, за много повече неща, един куп тайни са се разкрили пред нас, но знаем ли повече за света, за себе си?
И ще има ли край ненаситният ни глад за новости?
Понякога се чувствам уморен до смърт от времето в което живея.
Иска ми се да съм някъде далеч, в друга епоха, на друга планета дори, просто в един свят който да не чак толкова забързан и егоистично самовглъбен в начесването на първичните си потребности.
С всеки изминал ден научавам все повече неща.
Интересни неща, вълнуващи, провокиращи умът и съзнанието ми.
Но един въпрос винаги е бил и все още чака отговорът си - Това ли е истинското ни призвание?
Не губим ли нещо важно, в желанието си да изпреварим хода на времето, да спрем смърта и да забравим нищетата, глада и бедноста?
Не се ли превръщаме в нещо друго, по пътят на технологиите които създаваме с цел да улеснят животът ни. Нещо, което наместо да се научи да ходи, измисля инвалидна количка??!
1.
kapricia -
:о)))
29.10.2009 20:37
29.10.2009 20:37
Иска ми се и моята работа да изискваше нещо такова. Не случайно винаги съм твърдяла, че ако имах достатъчно пари и време, щях да съм вечния студент, книжен плъх и прочие.
Колкото до интернет, засега все още смятам, че ми дава повече, отколкото взема. Иначе не бих намирала време за всичко онова, което благодарение на "мрежата" сега ми е на една ръка разстояние. Вярно, отнема ми парченца от реалността, но засега загубите са сведени до минимум. Засега!
цитирайКолкото до интернет, засега все още смятам, че ми дава повече, отколкото взема. Иначе не бих намирала време за всичко онова, което благодарение на "мрежата" сега ми е на една ръка разстояние. Вярно, отнема ми парченца от реалността, но засега загубите са сведени до минимум. Засега!
2.
анонимен -
По скоро нещо, което наместо да мечтае,
29.10.2009 20:42
29.10.2009 20:42
консумира чужди мечти!
цитирайДа живеем, както разбираме живота, а не да го разбираме според както го живеем
цитирайМного интересни разсъждения. И аз от известно време започвам да се чувствам много неуютно в този забързано-задъхан свят. Може би е от остаряването, но от друга страна имам чувството, ако си позволиш да остарееш дори малко дори с половин година оставаш извън времето... А да си извън собственото си време в което живееш не означава нищо друго освен, че е настъпли момента да си отиваш...
цитирайНе това е моят свят, не бих искал да е той или поне, не да е такъв, какъвто ме посреща с всеки един ден.
Мечтая си, да е малко по-човечен, с малко по-малко амбиции за Реализация, Успех, за Имане дори и с повече желание за срещи, благ моабет и.. да може да вдигне очите вбодени в земята под нозете си, за да види изгрева и залеза на слънцето.
Дори и това да му струва едно лекарство срещу рака по малко, едно гениално откритие със закъснение... , да бих искал да живея в един свят, малко по-изостанал в развитието си, но свят в който хората се радват на живота, наместо да бягат пред себе си, в страх да не изтърват нещо, да не се минат, да не изгубят авантата и примоцията на деня.
Просто, не това е моят свят.
И... затова живея по-често в другият - в невидимият за сетивата, но реален за духът :)
цитирайМечтая си, да е малко по-човечен, с малко по-малко амбиции за Реализация, Успех, за Имане дори и с повече желание за срещи, благ моабет и.. да може да вдигне очите вбодени в земята под нозете си, за да види изгрева и залеза на слънцето.
Дори и това да му струва едно лекарство срещу рака по малко, едно гениално откритие със закъснение... , да бих искал да живея в един свят, малко по-изостанал в развитието си, но свят в който хората се радват на живота, наместо да бягат пред себе си, в страх да не изтърват нещо, да не се минат, да не изгубят авантата и примоцията на деня.
Просто, не това е моят свят.
И... затова живея по-често в другият - в невидимият за сетивата, но реален за духът :)
Но... разбираме ли животът, който се опитваме да живеем или просто следваме илюзията си, че сме живи?
Хайнлайн имаше един термин изчерпващ идеята за разбиране - грокване :)
цитирайХайнлайн имаше един термин изчерпващ идеята за разбиране - грокване :)
Съгласен и.. леко натъжен от правотата ти.
Нашите мечти са тези от които сме се отрекли и забравили в името да бъдем "себе си" според визията на ближните си.
цитирайНашите мечти са тези от които сме се отрекли и забравили в името да бъдем "себе си" според визията на ближните си.
kapricia , човек винаги може да е вечният студент, стига да не забравя, че има какво да бъде видяно и изживяно зад линията на хоризонта на задоволството от постигнатото :)
цитирайТехнологиите ни дадоха свобода ! Свободни ХОРИЗОНТИ .
По рано се свързвахме само чрез телепатия, ха ха !
Сега си имаш име.
И така или иначе ние си живеем в друго измерение.
То на мен си ми харесва!
цитирайПо рано се свързвахме само чрез телепатия, ха ха !
Сега си имаш име.
И така или иначе ние си живеем в друго измерение.
То на мен си ми харесва!
Свобода за кое, по-точно?
С какво наистина те ни направиха свободни?
Днес, човек по-смело ли изразява гледната си точка, след като само под сурдинка си псуваме управниците и пак чакаме Дяда Ивана да ни освободи?
Припознахме го в Костов, в Царя, в бат Бойко дори, а той все си стои някъде там в далечината и си ни гледа сеира.
Технологиите дават единствено възможности, а свободата може да си я даде единствено човек сам на себе си, според възможностите си за поносимост към нея.
Хората мразят на дело свободата, независимо от това, колко много я възпяват на думи.
Предпочитат уюта на робството, наместо несгодите на свободата си.
цитирайС какво наистина те ни направиха свободни?
Днес, човек по-смело ли изразява гледната си точка, след като само под сурдинка си псуваме управниците и пак чакаме Дяда Ивана да ни освободи?
Припознахме го в Костов, в Царя, в бат Бойко дори, а той все си стои някъде там в далечината и си ни гледа сеира.
Технологиите дават единствено възможности, а свободата може да си я даде единствено човек сам на себе си, според възможностите си за поносимост към нея.
Хората мразят на дело свободата, независимо от това, колко много я възпяват на думи.
Предпочитат уюта на робството, наместо несгодите на свободата си.
Общо взето, съвременните технологии не ни огорчават живота, напротив, дават ни възможност да живеем по-добре и да разбираме света и себе си по-добре. Проблемът е, струва ми се, че всеки живее сам за себе си, обсебен от своето Его и основателно изпитва страх от непрогнозируемото бъдеще, в което вижда единствено трагичното си настояще.
Никой или малко са хората, които прозират, че бъдещето, демек спасението на човечеството, е в ръцете на самото човечество, а то, за ужас, вече се дави...
Не виждам какъв уют може да има в едно робство, че хората да го предпочитат вместо несгодите на свободата си? Най-голямата несгода е самото робство. Убеден съм, че положителните промени на живота в глобален и личен план можем да постигнем само чрез осъзнаване необходимостта от единение на духовните сили и действията на цялото човечество срещу безумните действия на световната плутокрация: изсичане горските масиви, безогледна експлоатация и замърсяване на водите, отравяне на въздуха и почвата.
Да се опълчваме срещу технологиите и да прехвърляме вината за несгодите върху тях, струва ми се, най-малко, е наивно - нужно ли е да се връщаме към началото на индустриалната революция в Англия, когато озлобеният и бедстващ пролетарият чупи, разбива и разрушава машини, техника и технологии?Едва ли.
цитирайНикой или малко са хората, които прозират, че бъдещето, демек спасението на човечеството, е в ръцете на самото човечество, а то, за ужас, вече се дави...
Не виждам какъв уют може да има в едно робство, че хората да го предпочитат вместо несгодите на свободата си? Най-голямата несгода е самото робство. Убеден съм, че положителните промени на живота в глобален и личен план можем да постигнем само чрез осъзнаване необходимостта от единение на духовните сили и действията на цялото човечество срещу безумните действия на световната плутокрация: изсичане горските масиви, безогледна експлоатация и замърсяване на водите, отравяне на въздуха и почвата.
Да се опълчваме срещу технологиите и да прехвърляме вината за несгодите върху тях, струва ми се, най-малко, е наивно - нужно ли е да се връщаме към началото на индустриалната революция в Англия, когато озлобеният и бедстващ пролетарият чупи, разбива и разрушава машини, техника и технологии?Едва ли.
И аз не винаги разбирам Живота макар,че...Всеки си има моменти на просветление.
цитирайУмолявам те недей.:)Със сигурност знам ,че миналото не е било по- добро от настоящето и се надявам да не е и от бъдещето .Представи си колко трудно е било на хората да произвеждат всичко без помоща на технологиите и колко им е било трудно да общуват без телекомуникационната техника?!Истина е ,че техниката и новите изобретения които предстои да се внедрят изпреварват интелекта на тези на които им липсва .Интернет и всички технологии и нови изобретения ще оказват голямо влияние в еволюцията на човечеството ,но проблема ще се състои в това дали хората ще имат разума да използват всички тези блага максимално като степен на полезност .Аз по -някога също се чувствам изморена в моментите когато виждам че хората от простотия не се стремят към значимото особено когато им се казва кое е полезното за тях и те въпреки това продължават да се лутат и оплакват!Мислиш си какво е призванието на хората ?Те според мен нямат призвание. Те са създадени да се женят и омъжват от любов , да създават деца от любов, да работят , да се грижат за семействата си и да им е комфортно , всичко което правят го правят за себе си .Единственото което се изисква от тях е да са благодарни на БОГ за всичко което им е дал и да бъдат винаги позитивни като личности.Това е моето мнение.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът