Постинг
12.07.2011 17:52 -
Турист по неволя.
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3416 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2011 20:07
Прочетен: 3416 Коментари: 14 Гласове:
9
Последна промяна: 12.07.2011 20:07
Тъй, дойде си времето отново да вляза в ролята си на къмпингарче.
Не, че някога преди години ми е минавала изобщо мисълта, че мога да се завра у пущиняка и това да ми хареса, не - аз съм човек на удобствата и комфорта, демек... разглезено дете на цивилизацията. Свикнало да има всички удобства под ръка и някак си, трудно примиряващо се с факта, че в пущиняка те често липсват.
Може би и точно по тази причина, всяко едно мое тръгване на почивка ме кара да изглеждам като бежанец от гражданска война, нарамил всичко що е успял да вземе преди настъпването на вражеската войска.
А то никак, никак не е малко.
То, май ще е по-добре, ако ще разказвам да тръгна от самото му начало на разказа, а не от краят му, нали?
Всичко започна с наивният ми мерак да си имам черен котарак. Не котка, не бяла, не и на петна дори ( въпреки че и такива съм имал немалко ), а именно черен котарак.
Тя съдбата си няма друга работа и от скука често подслушва какво си пожелаваме. Наддава лекинко ушенце, усмихва се и - Хоп, ей ти на изненада! Желанието, дето сме си го имали мимоходом редом с другите, взело че станало! Ами сега?
Не върви да си зарежеш животинката на нечии други грижи за седмица или две, колкото и доверие да ти вдъхва гувернатката му, в чиято роля е я милостив приятел, я добронамерена комшийка с афинитет към котките и задължително без алергия.
Колкото и да ти се кълнат, че любовта им към животните надхвърля тази към хората, някак си не ти се вярва, че на душманчето ще му е добре, още повече като му зърнеш жалният поглед дорде си стягаш багажа и то ти промяуче жално.
Та... казах сбогом на едни ведри родопски хазяи ( Илчо и Биляна ), махнах с ръка, минах през един от големите магазини и те ти на - палатка! Четириместна, сигнално оранжева на цвят. Тъй де, ми то се не знае, може и с хеликоптер да те издирват, оранжевото си е цвят добър, по всички филми, всички бедстващи все оранжевеят!
Палатка налице. Да, ама нали се сещаш, че на земята ако директно се изпраскаш може и сетне да не станеш лесно, от секване в кръста или най-малкото синини да си направиш от бучките пръст, камъняк дребен, скрити шишарки в тревата и прочие много бодящи и буцести нещица, от които със сигурност ще караш нощна стража.
Е, де пари за палатка, то там и пари за надуваем матрак. С него си върви и помпичка, и спални чували- багажа неусетно си нараства и гледайки към все по-малко оставащото място в багажника на колата си кълнеш акъла с който си я взел, наместо предвидливо да си вземеш бус или още по-добре камион. Колкото повече багаж притуряш, толкова повече се размечтаваш за нещо голямо, от рода на това де бръмчи по откритите мини и си виждал само на картинка, как гумата му е един човешки бой.
Проблемът с нощувката е вече почти, почти решен. Има-няма половин кубик багаж, като добавим и нещата от първа необходимост, която обикновенно все не възниква.
Първият път, човек отива на палатка с много малко багаж. Ако е сам, то и един спален чувал с експедиционен хамак си му стига. Ама я тръгни с котката и с половинката си така, едната ядосано да ти мяука, а другата все да ти мърмори какво си забравил да вземеш на тръгване. Та, от година на година, багажа все си расте, а сега ми е май петата, в която пак ще го стягам.
Мисля си и сега, какво да взема и какво да оставя, вече воден от опита си и май ще се спра на следното:
1. Палатката. - Вече няма нищо общо с оная първата, де всеки път когато я разпъна, колкото и ведро да бе небето, все се намираше по един облак, който да затрещи и загърми над нея. Ако някой има проблеми с трайното засушаване през лятото, мога да му го реша - разпъва си я и ей ти на - проливен дъжд с гръмотевици!
Настоящата си е вече друга работа. Сънкамп, с големина на средно по размер бунгало 3/6/2 метра. Широка, просторна, висока и най-важното двуслойна.
2. Матраците, де се оказаха доста уязвими от котка с извадени ноктенца разхождаща се върху тях са вече заменени от олекотени походни легла с алуминиева рамка.
3. Тънките спални чували, спомогнали за невероятно бързото заучаване на морзовата азбука и възпроизвеждането й чрез тракане със зъби, са вече заменени с такива за планински условия. Добре е човек да добави и някое и друго поларено одеалце, което си служи много добре, ако го заметнеш като пончо привечер, кога си захладнее.
Да продължавам ли да изреждам, или вече се изплашихте?
4. Всичи свещи и запалими неща са заменени със светодиодни лампи. Светят силно, икономични са и най-важното, не трепериш дали няма да се подпалиш по невнимание.
5. Всякакви джаджи що са на манивела и акумулаторна батерия към динамото за нея. Зарядни, лампи и що ти душа сака.
6. Газов котлон, посуда, прибори и т.н. и т.н.
Ето какво щях да забравя - най-важният проблем, когато човек тръгне за седмица на палатка. Хигиената. Странно, как може да се вмиришеш на осолена хамсия за по-малко от ден, ако няма къде, как и с какво да се изкъпеш? Но, дори и този стъписваш нежната част от човечеството проблем вече си има решение. Решението му се нарича соларен душ. Не се стъписвайте от името му, просто той е нещо напълно елементарно. Една торба от дебел полиетилен, черна от едната страна, която се пълни с вода, оставя се на слънце, а после само си я вдигаш на подходяща височина и се къпеш под нея.
Да, ама ако те види някой по гол гъз, а?
Знам бе, знам че това ще ме запитате, -как ще се къпеш, ми ако някой те види.
То мен ако ме види с писък ще избяга, но виж, жените кой знае защо приемат това много на сериозно и си искат я подръчно направено параванче, я защо не направо една душ-палатка отделно? Има и такива, с изумление го разбрах. И... вече една такава също е част от багажа. Пак на Сънкамп. За съжаление, добро къмпинг оборудване у нас трудно се намира и ако някой минава през моите дертове, по-добе да се ориентира към британските сайтове за екипировка. Има всичко, даже и това, за което никога няма да му хрумне на нормален човек. И най-хубавото е, че вече в цената си влиза и доставка до вратата ти. Преди го нямаше, та дорде измолиш някой да ти я донесе - мъка, мъка и унижение невероятно!
Разбрахте ли сега, защо ми трябва камионче? И то по-голямо, ако може!
Всяка една следваща година багажът ми неусетно, но неизменно си расте.
Оборудване решаващо въпросът със спането, друго за хигиената, трето за храната и така неусетно до момента, в който като си дойде време отново да го преживееш леки тръпки си те побиват. Почесвайки се на всевъзможни места, чудейки се какво да вземеш и какво да оставиш? И дали после, когато си на 200-300 км от дома, няма да се окаже, че си взел точно това от което нямаш нужда, а си забравил това, без което не можеш?
Е, донякъде и тоя проблем си го реших, но ще ви замоля едно - Когато си пожелавате черен котарак, преди да кажете наум - Искам го! - прочетете още веднъж до къде точно ме докара това!
:)
Не, че някога преди години ми е минавала изобщо мисълта, че мога да се завра у пущиняка и това да ми хареса, не - аз съм човек на удобствата и комфорта, демек... разглезено дете на цивилизацията. Свикнало да има всички удобства под ръка и някак си, трудно примиряващо се с факта, че в пущиняка те често липсват.
Може би и точно по тази причина, всяко едно мое тръгване на почивка ме кара да изглеждам като бежанец от гражданска война, нарамил всичко що е успял да вземе преди настъпването на вражеската войска.
А то никак, никак не е малко.
То, май ще е по-добре, ако ще разказвам да тръгна от самото му начало на разказа, а не от краят му, нали?
Всичко започна с наивният ми мерак да си имам черен котарак. Не котка, не бяла, не и на петна дори ( въпреки че и такива съм имал немалко ), а именно черен котарак.
Тя съдбата си няма друга работа и от скука често подслушва какво си пожелаваме. Наддава лекинко ушенце, усмихва се и - Хоп, ей ти на изненада! Желанието, дето сме си го имали мимоходом редом с другите, взело че станало! Ами сега?
Не върви да си зарежеш животинката на нечии други грижи за седмица или две, колкото и доверие да ти вдъхва гувернатката му, в чиято роля е я милостив приятел, я добронамерена комшийка с афинитет към котките и задължително без алергия.
Колкото и да ти се кълнат, че любовта им към животните надхвърля тази към хората, някак си не ти се вярва, че на душманчето ще му е добре, още повече като му зърнеш жалният поглед дорде си стягаш багажа и то ти промяуче жално.
Та... казах сбогом на едни ведри родопски хазяи ( Илчо и Биляна ), махнах с ръка, минах през един от големите магазини и те ти на - палатка! Четириместна, сигнално оранжева на цвят. Тъй де, ми то се не знае, може и с хеликоптер да те издирват, оранжевото си е цвят добър, по всички филми, всички бедстващи все оранжевеят!
Палатка налице. Да, ама нали се сещаш, че на земята ако директно се изпраскаш може и сетне да не станеш лесно, от секване в кръста или най-малкото синини да си направиш от бучките пръст, камъняк дребен, скрити шишарки в тревата и прочие много бодящи и буцести нещица, от които със сигурност ще караш нощна стража.
Е, де пари за палатка, то там и пари за надуваем матрак. С него си върви и помпичка, и спални чували- багажа неусетно си нараства и гледайки към все по-малко оставащото място в багажника на колата си кълнеш акъла с който си я взел, наместо предвидливо да си вземеш бус или още по-добре камион. Колкото повече багаж притуряш, толкова повече се размечтаваш за нещо голямо, от рода на това де бръмчи по откритите мини и си виждал само на картинка, как гумата му е един човешки бой.
Проблемът с нощувката е вече почти, почти решен. Има-няма половин кубик багаж, като добавим и нещата от първа необходимост, която обикновенно все не възниква.
Първият път, човек отива на палатка с много малко багаж. Ако е сам, то и един спален чувал с експедиционен хамак си му стига. Ама я тръгни с котката и с половинката си така, едната ядосано да ти мяука, а другата все да ти мърмори какво си забравил да вземеш на тръгване. Та, от година на година, багажа все си расте, а сега ми е май петата, в която пак ще го стягам.
Мисля си и сега, какво да взема и какво да оставя, вече воден от опита си и май ще се спра на следното:
1. Палатката. - Вече няма нищо общо с оная първата, де всеки път когато я разпъна, колкото и ведро да бе небето, все се намираше по един облак, който да затрещи и загърми над нея. Ако някой има проблеми с трайното засушаване през лятото, мога да му го реша - разпъва си я и ей ти на - проливен дъжд с гръмотевици!
Настоящата си е вече друга работа. Сънкамп, с големина на средно по размер бунгало 3/6/2 метра. Широка, просторна, висока и най-важното двуслойна.
2. Матраците, де се оказаха доста уязвими от котка с извадени ноктенца разхождаща се върху тях са вече заменени от олекотени походни легла с алуминиева рамка.
3. Тънките спални чували, спомогнали за невероятно бързото заучаване на морзовата азбука и възпроизвеждането й чрез тракане със зъби, са вече заменени с такива за планински условия. Добре е човек да добави и някое и друго поларено одеалце, което си служи много добре, ако го заметнеш като пончо привечер, кога си захладнее.
Да продължавам ли да изреждам, или вече се изплашихте?
4. Всичи свещи и запалими неща са заменени със светодиодни лампи. Светят силно, икономични са и най-важното, не трепериш дали няма да се подпалиш по невнимание.
5. Всякакви джаджи що са на манивела и акумулаторна батерия към динамото за нея. Зарядни, лампи и що ти душа сака.
6. Газов котлон, посуда, прибори и т.н. и т.н.
Ето какво щях да забравя - най-важният проблем, когато човек тръгне за седмица на палатка. Хигиената. Странно, как може да се вмиришеш на осолена хамсия за по-малко от ден, ако няма къде, как и с какво да се изкъпеш? Но, дори и този стъписваш нежната част от човечеството проблем вече си има решение. Решението му се нарича соларен душ. Не се стъписвайте от името му, просто той е нещо напълно елементарно. Една торба от дебел полиетилен, черна от едната страна, която се пълни с вода, оставя се на слънце, а после само си я вдигаш на подходяща височина и се къпеш под нея.
Да, ама ако те види някой по гол гъз, а?
Знам бе, знам че това ще ме запитате, -как ще се къпеш, ми ако някой те види.
То мен ако ме види с писък ще избяга, но виж, жените кой знае защо приемат това много на сериозно и си искат я подръчно направено параванче, я защо не направо една душ-палатка отделно? Има и такива, с изумление го разбрах. И... вече една такава също е част от багажа. Пак на Сънкамп. За съжаление, добро къмпинг оборудване у нас трудно се намира и ако някой минава през моите дертове, по-добе да се ориентира към британските сайтове за екипировка. Има всичко, даже и това, за което никога няма да му хрумне на нормален човек. И най-хубавото е, че вече в цената си влиза и доставка до вратата ти. Преди го нямаше, та дорде измолиш някой да ти я донесе - мъка, мъка и унижение невероятно!
Разбрахте ли сега, защо ми трябва камионче? И то по-голямо, ако може!
Всяка една следваща година багажът ми неусетно, но неизменно си расте.
Оборудване решаващо въпросът със спането, друго за хигиената, трето за храната и така неусетно до момента, в който като си дойде време отново да го преживееш леки тръпки си те побиват. Почесвайки се на всевъзможни места, чудейки се какво да вземеш и какво да оставиш? И дали после, когато си на 200-300 км от дома, няма да се окаже, че си взел точно това от което нямаш нужда, а си забравил това, без което не можеш?
Е, донякъде и тоя проблем си го реших, но ще ви замоля едно - Когато си пожелавате черен котарак, преди да кажете наум - Искам го! - прочетете още веднъж до къде точно ме докара това!
:)
1.
анонимен -
Решението е каравана под наем. П...
12.07.2011 18:11
12.07.2011 18:11
Решението е каравана под наем. Просто прекрасно.
цитирайДобро решение, но караваната си те ограничава с мястото за паркиране.
Обикновенно все си търся място за палатката, там де няма наблизо други хора и най-вече кучета - сещаш се защо. :)
Мрънкам си тихичко за кемпър, но... в близките години няма да се сбъдне, та и затова съм на този вариант - най-близко до комфорта на домашният уют, с всички възможни удобства, но сред природата с един щастлив котарак.
Никак не иска да си тръгва, кога си дойде време да се връщам на обратно, голям рев надава :)))
цитирайОбикновенно все си търся място за палатката, там де няма наблизо други хора и най-вече кучета - сещаш се защо. :)
Мрънкам си тихичко за кемпър, но... в близките години няма да се сбъдне, та и затова съм на този вариант - най-близко до комфорта на домашният уют, с всички възможни удобства, но сред природата с един щастлив котарак.
Никак не иска да си тръгва, кога си дойде време да се връщам на обратно, голям рев надава :)))
къде отиваш? И ние сме решили тази година да палаткуваме някъде за няколко дни.
цитирайструват душчето и параванчето? Имаме приятелка, която изпадаше в ужас ако си е забравила РЕШЕТЕСТАТА ЛЪЖИЦА.:)
цитирайзащита срещу комари!
Миналата година пробвах една от тези "лампи", дето уж ги пържат...
уви!
Спрейовете също не спасяват.
Има едни зелени шнурове, които се палят и горят бавно...убедих се, че това е цаката!
цитирайМиналата година пробвах една от тези "лампи", дето уж ги пържат...
уви!
Спрейовете също не спасяват.
Има едни зелени шнурове, които се палят и горят бавно...убедих се, че това е цаката!
ady написа:
струват душчето и параванчето? Имаме приятелка, която изпадаше в ужас ако си е забравила РЕШЕТЕСТАТА ЛЪЖИЦА.:)
Душовете за първи път ги видях в ТСМ, пускаха ги и по големите вериги на разпродажби. Не бяха скъпи, около 20-тина лева не повече. Събират към 20 литра вода, достатъчно за да си вземе един бърз душ човек.
Снимка ( http://shopix.bg/Turisticheski-dush-VANGO )
А параван се правимного лесно - едно въже обикалящо три-четири близки дървета и на него с щипки за пране закачен я чаршаф, я нещо от тоя род.
Миналата година така си реших проблема.
Единственото неудобство е как да вдигнеш душа достатъчно високо над главата си, за да те полее по гравитачен път. Там ще трябва да помисля малко повече, за нещо като кука с макарка и въженце, да не се кривя всеки един път.
Сега с новата санитарна палатка проблемът е решен, тя е направена точно с тая цел.
rustam написа:
защита срещу комари!
Миналата година пробвах една от тези "лампи", дето уж ги пържат...
уви!
Спрейовете също не спасяват.
Има едни зелени шнурове, които се палят и горят бавно...убедих се, че това е цаката!
Миналата година пробвах една от тези "лампи", дето уж ги пържат...
уви!
Спрейовете също не спасяват.
Има едни зелени шнурове, които се палят и горят бавно...убедих се, че това е цаката!
Спиралите които се палят са най-доброто решение, мисля че бяха на Райд??!
За около 4 часа една такава разгонва всичките мухи, нощни пеперуди, комари и прочие досадни ципокрили гадинки.
Репелентите стават, но само ако носиш постоянно в себе си и през половин час се препръскваш. На Дунава си има комари като врабчета направо.
ady написа:
къде отиваш? И ние сме решили тази година да палаткуваме някъде за няколко дни.
http://valsodar.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/26/na-palatka-s-kotka-iz-rodopite.582332
Паля свещи от сега, да имам късмета мястото да ми е свободно, че там е огромен проблем да си намериш празно място за палатка. Ако ли не, все ще намеря къде, но миналата година просто бях за седмица в Рая. Котьо и той.
Не ми даваше да прибера палатката, като почнах да я скатавам влезе вътре и не искаше да излезе.
Хахахаха, добре се посмях, извинявай, че на твой гръб :) Желая ти весела почивка:)
цитирайСмешно, ама ще правя сухи тренировки тоя уикенд с душ-палатката, че не искам да имам изненади на място като отида. Уникални са тия англичани, до там са се разглезили, че и за това са помислили - да има табелка свободно-заето на нея :)))
Имам един два инженерни проблема над които да помисля, свързани с вдигането на пълният душ. Има и душове с педали, ама ако взема и това, наистина ще трябва да си търся вече камион за да ми пренесе багажа :))
цитирайИмам един два инженерни проблема над които да помисля, свързани с вдигането на пълният душ. Има и душове с педали, ама ако взема и това, наистина ще трябва да си търся вече камион за да ми пренесе багажа :))
Решил си всички проблеми с летуването! И да не забравиш да напишеш постинг как е минала почивката.
Благодаря за интересния постинг!
цитирайБлагодаря за интересния постинг!
да не стъпвам на къмпинг :)
цитирайХм, Радо, решението се нарича UTV и представлява ъпдейтнато ATV. Доста по-комфортно и с невероятна проходимост. Ето ги най-отдолу.
http://www.sofiaauto.bg/bg/hisunmodels.html
цитирайhttp://www.sofiaauto.bg/bg/hisunmodels.html
и аз имах мерак за черна котка
ама само с мерака си останах :)
цитирайама само с мерака си останах :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът