Постинг
20.05.2011 09:57 -
Вечно
Автор: valsodar
Категория: Поезия
Прочетен: 2168 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2011 10:08
Прочетен: 2168 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 20.05.2011 10:08
В интерес на истината, дълги години недолюбвах поезията, моите предпочитания определено не бяха в областа на лириката, а на прозата. Може би и защото интересът ми към книгите се е пробудил в ранна възраст, а един гладен за нови знания ум трудно би се задоволил с това, което му носи една по-оскъдна информация, каквато би дал стихът.
С течение на времето, с натрупването на опит и знания започнах да ценя лаконичноста и яснотата в изказа на авторите, които чета и да търся тези сред тях, които възможно най-сбито и стегнато да си водят сюжета. Вероятно и тогава, започнах да ценя добрата поезия и да й отдам заслуженото й място в моят живот.
Какво разбирам под добра поезия ли?
Ами да речем следното:
Вечно
Усетихте ли нежната мелодия, меланхолично звучаща в здрача ?
Усетихте ли онази част у вас, която постоянно се съмнява в това, дали животът не се губи в дребните неща на ежедневието, водени от фалшиви стремежи и обречени битки със себе си?
Човек може да усети много неща в един добър и изящен стих.
За мен, добрата поезия е просто един катализатор, който активира една скрита и подтискана страна в нас. Един стремеж да сме по-добри, да изживеем животът си стойностно и достойно.
Стремеж, който не винаги успяваме да следваме и може би точно за това, понякога изпитваме чувството на вина, че си пропиляваме живота с глупостите от ежедневието и следване на фалшиви идеали.
А идеалът към красотата, никога не може да бъде фалшив и тленен.
Може би, именно той е основната движеща сила в поезията - изкуството на сетивата, за разлика от прозата, където е по-силен умът. Често влизащи в спор едно с друго, но в крайна сметка занемели, когато срещнат нещо изящно, донесено сякаш от друг свят, от автор успял да се върне от там и да ни го покаже за кратко.
Няма да влизам с реплики в споровете кой тук е добър и кой посредствен поет. Има добри, има и посредствени стихове при почти всички писали в сайта, въпросът е кои са преобладаващи и защо. За мен лично, прекалено честото отскачане до светът на поезията износва сетивата и ги притъпява, като стиховете посивяват от шаблона на инерцията натрупвана с времето.
Никой не може да пришпорва музата си, кога да бъде с него и какво да му донесе от света на финните енергии. Свят далеч по-съвършен от нашият и може би точно затова, носещ болка е нега от раздялата ни с него. Така, както я и донесъл Детлев фон Лилиенкрон, един прекрасен поет, напомнящ ми много за някои от любимите ми български поети, творили у нас преди почти век.
С течение на времето, с натрупването на опит и знания започнах да ценя лаконичноста и яснотата в изказа на авторите, които чета и да търся тези сред тях, които възможно най-сбито и стегнато да си водят сюжета. Вероятно и тогава, започнах да ценя добрата поезия и да й отдам заслуженото й място в моят живот.
Какво разбирам под добра поезия ли?
Ами да речем следното:
Вечно
В предутринната здрачина
Царува бледата луна.
Небето багри синевата,
Отлитат перли от росата.
Покоят тръпне: с пълна гръд
Реве, протяга се денят,
Отърсва се, ръмжи с охота,
Показва ни наглед живота.
Но слънцето загубва мощ,
Настъпва залез и среднощ.
В предутринната здрачина
Царува бледата луна.
Изгризва времето света
И тътри се през вечността.
1900
Детлев фон ЛилиенкронУсетихте ли нежната мелодия, меланхолично звучаща в здрача ?
Усетихте ли онази част у вас, която постоянно се съмнява в това, дали животът не се губи в дребните неща на ежедневието, водени от фалшиви стремежи и обречени битки със себе си?
Човек може да усети много неща в един добър и изящен стих.
За мен, добрата поезия е просто един катализатор, който активира една скрита и подтискана страна в нас. Един стремеж да сме по-добри, да изживеем животът си стойностно и достойно.
Стремеж, който не винаги успяваме да следваме и може би точно за това, понякога изпитваме чувството на вина, че си пропиляваме живота с глупостите от ежедневието и следване на фалшиви идеали.
А идеалът към красотата, никога не може да бъде фалшив и тленен.
Може би, именно той е основната движеща сила в поезията - изкуството на сетивата, за разлика от прозата, където е по-силен умът. Често влизащи в спор едно с друго, но в крайна сметка занемели, когато срещнат нещо изящно, донесено сякаш от друг свят, от автор успял да се върне от там и да ни го покаже за кратко.
Няма да влизам с реплики в споровете кой тук е добър и кой посредствен поет. Има добри, има и посредствени стихове при почти всички писали в сайта, въпросът е кои са преобладаващи и защо. За мен лично, прекалено честото отскачане до светът на поезията износва сетивата и ги притъпява, като стиховете посивяват от шаблона на инерцията натрупвана с времето.
Никой не може да пришпорва музата си, кога да бъде с него и какво да му донесе от света на финните енергии. Свят далеч по-съвършен от нашият и може би точно затова, носещ болка е нега от раздялата ни с него. Така, както я и донесъл Детлев фон Лилиенкрон, един прекрасен поет, напомнящ ми много за някои от любимите ми български поети, творили у нас преди почти век.
Следващ постинг
Предишен постинг
Много добре си го казал. Музата не идва всеки ден, тя спохожда поетите ненадейно и тогава стиховете сякаш са диктувани от небето. Наистина не е редно непрекъснато да се пише, заради самото писан. В блога има автори, които са натрупали с годините много стихове, които са написани в такова ефирно състояние на духа. Правят грешка, че ни ги поднасят някак накуп, ние също трябва да сме в особено състояние на духа за да ги разберем и когато това не се случи и двете страни са разочаровани. Поздрави за хубавия постинг.
цитирайСамо с едно не мога да се съглася... с това:
"...поезията - изкуството на сетивата, за разлика от прозата, където е по-силен умът..."
Не искам да споря, но има и поезия предизвикваща (раз)умът, както и толкова изящно написана проза, че пробужда всички сетива на пишещ и четящ... според мен, като един читател :)
Поздравчета! :)
цитирай"...поезията - изкуството на сетивата, за разлика от прозата, където е по-силен умът..."
Не искам да споря, но има и поезия предизвикваща (раз)умът, както и толкова изящно написана проза, че пробужда всички сетива на пишещ и четящ... според мен, като един читател :)
Поздравчета! :)
Ваня, по-лесно е да си писател, отколкото поет, защото за да твори поезия, човек трябва да е изострил до краен предел сетивата си, за да долови музиката на небесните сфера, но оня далечен и приказен свят, чиято мелодия се усеща неизменно в добрият стих.
По-лесно е да се пише проза, там правилата са много ясни и прости и като постройка на речта, и като правила за подредба на сюжетната линия. Просто се иска една история и правилното й разказване, така че да прозвучи като своя на читателят.
цитирайПо-лесно е да се пише проза, там правилата са много ясни и прости и като постройка на речта, и като правила за подредба на сюжетната линия. Просто се иска една история и правилното й разказване, така че да прозвучи като своя на читателят.
Ти със сигурност пишеш? Много точно си усетил, че "Никой не може да пришпорва музата си, кога да бъде с него и какво да му донесе от света на финните енергии." Да, така е. Това е и моето разбиране. Понякога "музата":) може да те дари с две стихотворения в един и същи ден. Друг път, "отлита" с години. Поне аз лично никога не съм имала власт над нея.:) Поздрави!
цитирайГоворя въз основа на натрупаният си опит към момента.
Имало е периоди, в които буквално не съм можел да заспивам от раждащите се в главата ми неща, просто някои врати са били отворени в него момент и е няма как да не бъда изкушен да не мина през тях.
Усещането, когато успееш да сътвориш нещо наистина добро е просто невероятно, едно състояние на духа близко до екстаз и облекчение преливащи се едно в друго - екстаз от досега с неща, за които не си и подозирал, че съществуват и облекчение от това, че си пресъздал подобието им максимално близко до видяното в тях.
цитирайИмало е периоди, в които буквално не съм можел да заспивам от раждащите се в главата ми неща, просто някои врати са били отворени в него момент и е няма как да не бъда изкушен да не мина през тях.
Усещането, когато успееш да сътвориш нещо наистина добро е просто невероятно, едно състояние на духа близко до екстаз и облекчение преливащи се едно в друго - екстаз от досега с неща, за които не си и подозирал, че съществуват и облекчение от това, че си пресъздал подобието им максимално близко до видяното в тях.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът