Често чувам реплики  от рода на "Бъларина не уважава преуспелите хора" , чувам ги и нещо в мен, си ме дразни. Дразни ме нескопосания опит, чрез мнима народопсихология, да ни накарат да забравим и да простим това, което се случи в близкото ни минало.
 Да забравим поголовното разграбване на икономиката ни, изчезналите вдън земя пари формирали външният ни дълг, емисарите с куфарчетата, от които се родиха новите бизнесмени.
 Да, всеки преуспял човек е достоен за уважение, но.. уважение към какво ?
Или по-точно казано, към кои ?
Към тези, които със заграбени и незаконно придобити средства положиха основите на финансови империи или към тези изминали сами и без чужда помощ пътя към върха.
 Имам чувството, че тук се прави опит за някаква странна кръстоска между американската мечта и дикенсовите описания за натрупване на капитала.
 От една страна ни се иска да вярваме, че всеки чрез труда си, чрез положените усилия от негова страна , като воля , постоянство, находчивост и предприемчивост, ще може да излезе от блатото на обграждащата го социалната мизерия, подобно на чудото заложено в американската мечта, а от друга страна си ни гризе червейчето на съмненията.
 Съмнения родени не от мрачния ни балкански маталитет, от селската ни завист или от робската ни злоба.
 Съмнения родени, от това на което сме постоянно свидетели.
За това как за кокошка няма прошка, а големите бандити са първи дружки с министъра на ведомството , което трябва да ги озапти.
 Или пък на това, как гарван гарвану око не вади и не е важно колко си откраднал, а кои други са крали редом с тебе.
 И в цялата тази мътилка, която скоро няма да се разсее, се въздига отново лозунга "Българина не уважава богатите" !
 А защо следва да ги уважава, се питам аз ?!
 Можеш ли да уважаваш човек, който се е замогнал с крадено от други ?
 Можеш ли да уважаваш човек, чийто банкови сметки са пълни с кървави пари, от наркотици, проституция и контрабанда ?! Или да уважаваш този продал душата си на дявола, готов на всичко за да си получи дяла от заграбеното ?!
 Аз мога ли да уважавам тези, които разграбиха всичките бивши държавни предприятия за жълти стотинки, довеждащи ги до пълен крах и фалит, в името на личното им облагоденстване ?
 Мога ли ?!
Не , не мога.
Мога и уважавам единствено тези, които са изкачили пирамидата от самите и основи, а не са били спуснати от чужда ръка на нейния връх.
 И ги уважавам, защото успявам да ги разпозная.
Да, те са малко.
Много рядко ще ги видите да парадират с външен вид и придобивки, защото парвенющината им е чужда. Ще ги познаето по уважението, което изпитват към вашия труд, към уменията които сте придобили и в желанието им да продължите напред. Те виждат във вас, това което самите  са били.
 Защото са разбрали, на свой свобствен гръб, че не парите са основната движеща цел в живота.
Парите идват и си отиват, единствено хората и спомена за тях остава.
 Те са незаменимите.
 Дай Боже , повече такива хора сред нас. Такива, ясно осъзнаващи собствената си цена .
 Богати не заради това, което притежават, а заради това , което могат да са.

А другите, за които стана приказката в началото, аз няма да ги съдя.
Няма, не защото не ми се иска, а защото знам, че така, както те сами се осъдят , никой друг не може  да го стори. В природата празно няма и всичко се стреми да заеме своята точка на равновесие и покой, до следващата си промяна. 
 И факта, че нашата житейска точка е ограничена единствено до настоящият ни живот, разбирания, опит и мироглед, не означава, че справедливост няма.
 Справедливост има и тя винаги се самопроявява, в едно или в друго, наглед случайни и непредвидими събития.
 И честно казано, не знам защо, но не питая и нотка на завист към имането им на "преуспелите българи "
 Просто защото, заети в броени на своето "имане" , те не могат да видят колко много други, далеч по-ценни неща не притежават в живота си.
 Всичко на тоя свят се плаща, избираш едно - губиш друго.
 Въпрос на избор и на потребност.
 Всеки с урока си, всеки с изводите си след него :)
 
 До следващия .

ПП Във връзка с репликата за Бил Гейтс -> 07.10 17:31 - Нека фирмите да си печелят и като помагат на бедните

"тези, които са изкачили пирамидата от самите и основи, а не са били спуснати от чужда ръка на нейния връх." - никога няма да станат наистина богати, те са си средна класа.
Тях също ги уважавам. Прав си.

но наместо това, ми се налага да приема реалността.

А тя е
- Времето за доказване на произхода на капитала е безнадежно далеч в миналото и всички мръсни следи са старателно заметени.
- Няма смисъл да живеем само с миналото си, ако можем да променим настоящето в тази му посока, с която да подобрим бъдещето си.
- Време е капитала да покаже и човешкото си лице. Не мисля , че Бил Гейтс играе ролята на причудлив чудак в последното му изказване.

напоследък и на мен ми се въртят подобни мисли в главата и ти много добре си ги изказал в ефира.
Наистина, справедливост има и аз вярвам в това. Вселената не търпи неравновесие.

Радвам се, че мислим еднакво.
Таня Джекова

Гейтс не е постигнал успеха си съвсем сам, произлиза от заможно семейство с голям опит и връзки в бизнеса и политиката. И ти да се родиш в таково семейство и да учиш в частни училища - ще е огромен напредък и шанс за бъдещият ти успех. Предпоставка за успеха, която никак не е малка.
Когато говоря за хората постигнали успеха си сами и без далавери, визирам някои амбициозни и упорити личности, стъпили на пътя към успеха без семейните връзки и първоначалните капитали. Има ги в България, и са средна класа. Не познавам нито един богаташ сред такива. И факта, че не познавам надути богаташи, хич не ме натъжава:-)

И в това отношение съм безспорно съгласен с тебе.
Но би ли бил Бил Гейтс това, което е , без личните му качества спомогнали му по пътя към успеха ?!

Както и да е - то по тоя въпрос може да се говори много, както са и много факторите влияещи върху начините за забогатяване.
В никакъв случай не може да се открият в четива от рода на "Забогатявайте но правилно" и "Как да се събудим милионер на следващият ден ?".

Преди доста време попаднах на автобиографията на Лий Якока, доста занимателно четиво, което акцентира точно на това, което ми се ще да видя в нашите преуспяващи бизнесмени.

И за равния старт - такъв няма и не може да има по ред причини, но поне може да има ясни и справедливи правила на играта.
В тази посока ми се ще да се променят нещата.

За базата и надстройката. Ако ми паднат кинти и аз ще бъда богаташка-измамница. Без скруполи и угризения. Знаете ли какво е казал Макиавели??
"Хората или се ласкаят, или се отстраняват. Които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал дан затъват все по-дълбоко в робство и нищета.

Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.

Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.

Но, няма да издребняваме все пак до там :)
Твоята теза е "По-добре безскрупулни, но богати", а моята теза е "Всичко се плаща, така че давай си сметка какво искаш, преди да почнеш да го гониш !" :)

Лесно е да хванеш алигатор.
Въпросът е, какво после ще правиш с него ! :)))

Но тези мисли копирах от Уикпедия. Няма грешка. Разговора подтикнат в тази насока, може да стане и интересен. За бруталното в богатите. За това как в един момент човек става изцяло подвластен на страстта да трупа. Апетита идва с яденето, но с богатството идва алчността, високомерието, липсата на импатия дори и някакви супер гадни крайности и извращения. Айде да ви вида....

Или казано другояче, властта премахва задръжките ?
Защото богатството само по себе си, освен носител на свободи за притежаващият го е носител и на власт.
Някои се стремят към власт за богатство, а други трупат богатства за да упражняват власт .
А има и една много рядка трета категория хора, възползващи се от личното си богатство, за да упражнят власт в посока на един по-добър свят.

Най-контрастния пример в тази посока е разликата между Карнеги и останалите магнати от неговото време - за това, как богатството може да спомага за благото на човечеството.

Разбира се че властта премахва задръжките. Дай на човека пари и власт и му гледай сеира. Нещо, което би могло да бъде потискано го отключва и му вика "Дръж". Иначе как от едни скромни момчета се получават корумпирани полицаи и митничари?
Какво да говорим за хора с повече власт и пари.
Малцина остават хора, когато се замогнат, (е, не на нивото от Гейтс, за България говорим все пак) :-)

Нещо като душевен катализатор, който ни поставя пред най-голямото изпитание в живота - това на власта.
Слабите й се поддават изкушени от възможността да се разполагат със съдбите на тези под тях, да се чувстват богоравни в делата си, да променят съдби с едно щракване на пръстите само.
Звучи изкушаващо.
И мнозина не му устояват.

Хората работят и правят пари, а вие тук умувате, без да работите.
Правите го в работно време и заплатата ви от някъде тече ли тече
Затова българинът само се мисли за умен, но половината от българите са неработещи голтаци, които и минималната си заплата не заработват, ама пък претенциите им до Бил Гейтс ще стигнат.
Давайте, давайте, служебните компютри са на разположение.

Като гледам и ти се включваш в работно време ?
Я първо си извади гредата от твоето око, па сетне почни да теглиш треските от нашите ! :)))

това последното. Точно това имах в предвид днес. Защо са толкова далекогледи хората и случайно ли е че след 40-те ни трябват очила за да можем да виждаме по-отблизо?
А по темата на постинта - има цена, има пари, има заплати, но има и стойности. А тях хората ги забравят, а те са нещото което би трябавло да ни движи напред.

Кое е важното в живота ни и кое е второстепенното ?!!
Много често разменяме местата им, подведени от рекламирания стил на живот и едва на финала на живота си осъзнаваме, че сме преследвали не това което ни е било нужно, а това, което ни е било втълпено като потребност.

Има една много лесна проверка за това.
Един лист се разделя на две.
Отляво се пише всичко , което искаме да притежаваме. Отдясно се пише това, без което не можем.
Резултатите са много показателни и интересни :)))

кое не бих продал за никаква сума пари?
Тогава откриваме кои са ни истинските ценности

Истинските ценности в живота ни са малко, броят се на пръстите на ръцете ни.
Но колкото и да са малко, все пак са напълно достатъчни , ако съумеем да ги опазим.
За да е човек щастлив, не се иска особенно много.

За истинските ценности пръстите на двете ръце са много....

брехтовите описания за първоначалното натрупванена капитала също се оказват адски точни

има ги и тези можачите! и като си представиш в какви среди движат още повече да ги уважиш за куража, силата и моженето!