Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2008 00:32 - Необяснимо
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1451 Коментари: 1 Гласове:
0



Казват, че в полунощ пишели самотниците и лунатиците. Не знам в коя фаза на луната сме, чакам просто да си отшуми адреналина след поредната тренировка и ми се ще да си поговорим за нещо красиво, за последния излет, който сме успели да откраднем от претовареното си ежедневие.
 Да всички вие, спахте с един час в повече тази неделя, с изключение на лудите като мен и още двама-трима, които решихме да си направим един излет на Струма.
 Е, първо се стричах, като видях прогнозите за времето през уикенда, то бури ли не предвещаваха, дъждове ли , какво ли още не, едва ли не зимна прогноза, но напук на всичко, просто заради самата идея, в неделя рано, много рано, ужасно рано сутринта поехме в посока "Дивото зове".
 Как може да се опише една есенна картина ?
Трудно е.
Цветовете са толкова много, че феерията около тебе, която се влива през очите ти, е толкова пъстроцветна, толкова буйна и живописна, че словото и на най-талантливия писател би било безсилно да я опише.
 Може ли да се пресъздаде с думи  спокойствието, което те обзема, когато застанеш на брега на една красива река и потънеш в съзерцание на преминаващата вода край тебе.
 Стелеща се както животът пред очите ти, от миналото, за кратко, за миг почти през настоящето, и кривваща зад завоя в неизвестното и невидяно бъдеще.
 А звуците ?
Ромонът на водата, звукът на тишината, мелодията на хармонията природна която зазвучава в тон със самия с тебе.
 И неусетно разбираш, колко много губиш всеки ден висейки в офиса, ядосвайки се над пълни глупости над дребнави житейски проблемчета, пропивайки се с отровата на злободневието, които само досегът с природата е способен да изчисти.
 Имаме най-голямото богатство на света, нашата природа.
Способна само за миг да те пречисти из основи, да те пресътвори изначален и да ти даде силата да усетиш себе си и частицата от Бога вложена в тебе. Тази частица, която може да съзреш в плаващо по реката отронено листо, да чуеш в кратката песен на птица или да видиш сега, в звездите по небето
 Не знам, как може това чудо да продължава и в този момент, когато се опитвам в спомена си да се върна отново, към видяното , към преживяното, към пропилото се в мен от  този невероятен есенен ден.
 И някак си, в мен се промъква и една необяснима тъга.
Тъга към всичките изгубени дни, прекарани като затворник  между бетонни стени.
Странно животно е човека, може би единственото , което се чувства комфортно живеейки в клетка ?!
 


Тагове:   необяснимо,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - napalno si prav. . za na6ata prir...
30.10.2008 08:53
napalno si prav.. za na6ata priroda....imame strahotno bogatstvo......bravo ..haresa mi postinga ti.... slan4eva u8smivka priemi ot menh...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6343198
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715