Постинг
30.10.2008 00:32 -
Необяснимо
Казват, че в полунощ пишели самотниците и лунатиците. Не знам в коя фаза на луната сме, чакам просто да си отшуми адреналина след поредната тренировка и ми се ще да си поговорим за нещо красиво, за последния излет, който сме успели да откраднем от претовареното си ежедневие.
Да всички вие, спахте с един час в повече тази неделя, с изключение на лудите като мен и още двама-трима, които решихме да си направим един излет на Струма.
Е, първо се стричах, като видях прогнозите за времето през уикенда, то бури ли не предвещаваха, дъждове ли , какво ли още не, едва ли не зимна прогноза, но напук на всичко, просто заради самата идея, в неделя рано, много рано, ужасно рано сутринта поехме в посока "Дивото зове".
Как може да се опише една есенна картина ?
Трудно е.
Цветовете са толкова много, че феерията около тебе, която се влива през очите ти, е толкова пъстроцветна, толкова буйна и живописна, че словото и на най-талантливия писател би било безсилно да я опише.
Може ли да се пресъздаде с думи спокойствието, което те обзема, когато застанеш на брега на една красива река и потънеш в съзерцание на преминаващата вода край тебе.
Стелеща се както животът пред очите ти, от миналото, за кратко, за миг почти през настоящето, и кривваща зад завоя в неизвестното и невидяно бъдеще.
А звуците ?
Ромонът на водата, звукът на тишината, мелодията на хармонията природна която зазвучава в тон със самия с тебе.
И неусетно разбираш, колко много губиш всеки ден висейки в офиса, ядосвайки се над пълни глупости над дребнави житейски проблемчета, пропивайки се с отровата на злободневието, които само досегът с природата е способен да изчисти.
Имаме най-голямото богатство на света, нашата природа.
Способна само за миг да те пречисти из основи, да те пресътвори изначален и да ти даде силата да усетиш себе си и частицата от Бога вложена в тебе. Тази частица, която може да съзреш в плаващо по реката отронено листо, да чуеш в кратката песен на птица или да видиш сега, в звездите по небето
Не знам, как може това чудо да продължава и в този момент, когато се опитвам в спомена си да се върна отново, към видяното , към преживяното, към пропилото се в мен от този невероятен есенен ден.
И някак си, в мен се промъква и една необяснима тъга.
Тъга към всичките изгубени дни, прекарани като затворник между бетонни стени.
Странно животно е човека, може би единственото , което се чувства комфортно живеейки в клетка ?!
Да всички вие, спахте с един час в повече тази неделя, с изключение на лудите като мен и още двама-трима, които решихме да си направим един излет на Струма.
Е, първо се стричах, като видях прогнозите за времето през уикенда, то бури ли не предвещаваха, дъждове ли , какво ли още не, едва ли не зимна прогноза, но напук на всичко, просто заради самата идея, в неделя рано, много рано, ужасно рано сутринта поехме в посока "Дивото зове".
Как може да се опише една есенна картина ?
Трудно е.
Цветовете са толкова много, че феерията около тебе, която се влива през очите ти, е толкова пъстроцветна, толкова буйна и живописна, че словото и на най-талантливия писател би било безсилно да я опише.
Може ли да се пресъздаде с думи спокойствието, което те обзема, когато застанеш на брега на една красива река и потънеш в съзерцание на преминаващата вода край тебе.
Стелеща се както животът пред очите ти, от миналото, за кратко, за миг почти през настоящето, и кривваща зад завоя в неизвестното и невидяно бъдеще.
А звуците ?
Ромонът на водата, звукът на тишината, мелодията на хармонията природна която зазвучава в тон със самия с тебе.
И неусетно разбираш, колко много губиш всеки ден висейки в офиса, ядосвайки се над пълни глупости над дребнави житейски проблемчета, пропивайки се с отровата на злободневието, които само досегът с природата е способен да изчисти.
Имаме най-голямото богатство на света, нашата природа.
Способна само за миг да те пречисти из основи, да те пресътвори изначален и да ти даде силата да усетиш себе си и частицата от Бога вложена в тебе. Тази частица, която може да съзреш в плаващо по реката отронено листо, да чуеш в кратката песен на птица или да видиш сега, в звездите по небето
Не знам, как може това чудо да продължава и в този момент, когато се опитвам в спомена си да се върна отново, към видяното , към преживяното, към пропилото се в мен от този невероятен есенен ден.
И някак си, в мен се промъква и една необяснима тъга.
Тъга към всичките изгубени дни, прекарани като затворник между бетонни стени.
Странно животно е човека, може би единственото , което се чувства комфортно живеейки в клетка ?!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът