Постинг
21.11.2008 23:44 -
... . ...
Има си послания, които ще пребъдат.
Независимо от времето което ще изтече , от поколенията които ще се сменят и от новите идеи , които ще се родят.
Едно от тях е заложено в един филм, който винаги ме разтърсва из основи - "Опасен Ум "
И винаги ме кара да се питам, коя е моята реалност ?
Тази в която съм аз или тази, в която искат да ме видят другите.
Кога един ум може да стане наистина опасен за околните ?
Когато е в съгласие с общоприетото или когато търси своят личен път към себепознанието си?
Въпроси, на които всеки път получавам разлини отговори, но никога крайният, всеобхватен, и универсален отговор.
Може би, поради ограничеността на съзнанието ми да възприеме света в неговата цялост, поради факта, че колкото и разчупен светглед да има един човек, то винаги този светоглед се ограничава в рамките на неговия живот, опит, интелект и жажда за знания.
Защото жаждата за знания може да е пагубна, ако е самоцелна , целяща да поласкае единствено егото на личността ни и глада на ума ни.
А човешкият ум е ненаситен и с колкото повече знания го храниш, толкова повече въпроси задава и се стреми да придобие все нови и нови знания с които да засити постоянният си глад за нова информация , с която да жонглира.
За да премине от физичното в метафизичното, от метафизичното в илюзорното, а после да измине целия път наобратно към първоизточника на всички въпроси -породен от начина ни на възприемане на света.
Винаги съм се чувствал разпокъсан между изкушението на интуитивното познание и надежноста на емпиричното.
Отговори от нищото, родени с бръснача на Окам или отговори базирани на опита на тези преди тебе, основани на техните грешки и прозрения ?
Разяждани от червейчето на съмнението - кой греши ?
Защото, когато на определен въпрос няма отговор, то проблемът не е в липсата на решение , а в това, че неправилно сме задали въпроса.
И докато се опитваш да намериш правилния въпрос, в процеса на изчистване на ненужното, второстепенното отвличащото и заблуждаващото, сам стигаш до верния отговор, ако имаш нужното търпение да стигнеш до края на пътя.
За да констатираш след дълго време с изненада, че нещата се безкрайно прости в същноста си и именно тяхната простота е пречела на ума ни да ги види, заслепен в сложните логически маневри, които се е изкушил да предприеме в неустоимото му желание да се следва праволинейната си логика на разсъждение.
Логиката която допуска единствено Да или Не, но никога Може би.
Логика основана твърдо на Вярно и Грешно, но неспособна да види медала на Истината едновременно от двете му страни.
Логика, която все някога се налага да изоставим, защото света около нас не е единствено в черно или бяло , или във вярно и погрешно.
Затова и се отказах да търся универсалните отговори, тези които винаги са верни.
По простата причина, че те ме лишават от възможността да погледна и от другата страна на нещата - от страната на хаоса.
Там където нещата се случват, единствено заради появата на наблюдателя им.
Който е първопричината за всичко - от началото до края на вселената.
И по тази причина опасен.
За себе си, защото света - това е представата, която носим за него в себе си.
Независимо от времето което ще изтече , от поколенията които ще се сменят и от новите идеи , които ще се родят.
Едно от тях е заложено в един филм, който винаги ме разтърсва из основи - "Опасен Ум "
И винаги ме кара да се питам, коя е моята реалност ?
Тази в която съм аз или тази, в която искат да ме видят другите.
Кога един ум може да стане наистина опасен за околните ?
Когато е в съгласие с общоприетото или когато търси своят личен път към себепознанието си?
Въпроси, на които всеки път получавам разлини отговори, но никога крайният, всеобхватен, и универсален отговор.
Може би, поради ограничеността на съзнанието ми да възприеме света в неговата цялост, поради факта, че колкото и разчупен светглед да има един човек, то винаги този светоглед се ограничава в рамките на неговия живот, опит, интелект и жажда за знания.
Защото жаждата за знания може да е пагубна, ако е самоцелна , целяща да поласкае единствено егото на личността ни и глада на ума ни.
А човешкият ум е ненаситен и с колкото повече знания го храниш, толкова повече въпроси задава и се стреми да придобие все нови и нови знания с които да засити постоянният си глад за нова информация , с която да жонглира.
За да премине от физичното в метафизичното, от метафизичното в илюзорното, а после да измине целия път наобратно към първоизточника на всички въпроси -породен от начина ни на възприемане на света.
Винаги съм се чувствал разпокъсан между изкушението на интуитивното познание и надежноста на емпиричното.
Отговори от нищото, родени с бръснача на Окам или отговори базирани на опита на тези преди тебе, основани на техните грешки и прозрения ?
Разяждани от червейчето на съмнението - кой греши ?
Защото, когато на определен въпрос няма отговор, то проблемът не е в липсата на решение , а в това, че неправилно сме задали въпроса.
И докато се опитваш да намериш правилния въпрос, в процеса на изчистване на ненужното, второстепенното отвличащото и заблуждаващото, сам стигаш до верния отговор, ако имаш нужното търпение да стигнеш до края на пътя.
За да констатираш след дълго време с изненада, че нещата се безкрайно прости в същноста си и именно тяхната простота е пречела на ума ни да ги види, заслепен в сложните логически маневри, които се е изкушил да предприеме в неустоимото му желание да се следва праволинейната си логика на разсъждение.
Логиката която допуска единствено Да или Не, но никога Може би.
Логика основана твърдо на Вярно и Грешно, но неспособна да види медала на Истината едновременно от двете му страни.
Логика, която все някога се налага да изоставим, защото света около нас не е единствено в черно или бяло , или във вярно и погрешно.
Затова и се отказах да търся универсалните отговори, тези които винаги са верни.
По простата причина, че те ме лишават от възможността да погледна и от другата страна на нещата - от страната на хаоса.
Там където нещата се случват, единствено заради появата на наблюдателя им.
Който е първопричината за всичко - от началото до края на вселената.
И по тази причина опасен.
За себе си, защото света - това е представата, която носим за него в себе си.
1.
анонимен -
Валсодарчо, недей си напъва мозъка ...
22.11.2008 00:24
22.11.2008 00:24
Валсодарчо,недей си напъва мозъка за такива глупости ,само ще пощурееш още повече.
Шегувам се ,разбира се и принципно харесвам хора , които се замислят над всичко и се опитват да разберат абсолютната същност на нещата макар да осъзнават ,че това е невъзможно.Четейки статията ти ми става драго ,че има и други хора ,които се замислят наистина много сериозно над човешката същност и взаимоотношения.
Разсъждавайки философски човек се възвисява и облагородява.Впрочем аз мисля ,че само богатите духом човеци могат да осъзнаят смисъла на филосовските разъждения и да имат нужда от изяснаване на дълбоката същност на битието.
Не, не си мисли ,че аз съм някакво ку-ку ,напротив прагматизъм и реалност са водещите неща за мен, но това е защото животът те формира така въз основа на желанието ти да оцелееш и амбицията да успееш.
Хареса ми защото вчера спорехме с теб за финансовата и икономическа криза ,която ще окаже съкрушително влияние върху нашия пазар на недвижимости а сега чета една изпълнена с дълбочинночовекохарактерна статия напоена със трагизъм и себеоткриване.
Мисля , че ще има какво да дискутираме за в бъдеще затова ще наричам себе си Рой , незнам може би от филма Роб Рой или от Умирай трудно - "Call me Roy " незнам ,звучи ми неангажиращо и в същото време интересно.
цитирайШегувам се ,разбира се и принципно харесвам хора , които се замислят над всичко и се опитват да разберат абсолютната същност на нещата макар да осъзнават ,че това е невъзможно.Четейки статията ти ми става драго ,че има и други хора ,които се замислят наистина много сериозно над човешката същност и взаимоотношения.
Разсъждавайки философски човек се възвисява и облагородява.Впрочем аз мисля ,че само богатите духом човеци могат да осъзнаят смисъла на филосовските разъждения и да имат нужда от изяснаване на дълбоката същност на битието.
Не, не си мисли ,че аз съм някакво ку-ку ,напротив прагматизъм и реалност са водещите неща за мен, но това е защото животът те формира така въз основа на желанието ти да оцелееш и амбицията да успееш.
Хареса ми защото вчера спорехме с теб за финансовата и икономическа криза ,която ще окаже съкрушително влияние върху нашия пазар на недвижимости а сега чета една изпълнена с дълбочинночовекохарактерна статия напоена със трагизъм и себеоткриване.
Мисля , че ще има какво да дискутираме за в бъдеще затова ще наричам себе си Рой , незнам може би от филма Роб Рой или от Умирай трудно - "Call me Roy " незнам ,звучи ми неангажиращо и в същото време интересно.
То без мислене не може - то си и проклятието на човека:))
И все пак понякога не е необходимо да се задават въпроси, да се преследват отговори, достатъчно е просто да се насладиш на момента, да вдъхнеш уханието ми сякаш е ароматно цвете, за което не мислиш как е поникнало, колко пъти цъфти в годината, дали е отгледано в оранжерия...
Важен е ароматът му... И това,че можеш да го усетиш...
цитирайИ все пак понякога не е необходимо да се задават въпроси, да се преследват отговори, достатъчно е просто да се насладиш на момента, да вдъхнеш уханието ми сякаш е ароматно цвете, за което не мислиш как е поникнало, колко пъти цъфти в годината, дали е отгледано в оранжерия...
Важен е ароматът му... И това,че можеш да го усетиш...
"И ти сега вместо да ме награбиш, ми философстваш!"- това ми каза една госпожица преди време, когато се правех на много умен:)))
Чудесно написано и май си по умен отколкото те мислех. Но от опит знам, че най добре се мисли с блондинка на колената. :)))
цитирайЧудесно написано и май си по умен отколкото те мислех. Но от опит знам, че най добре се мисли с блондинка на колената. :)))
... човек, който никога не ме разочарова!
Не коментирам постингите му - въпреки, че го разбирам и е истински приятел - не съм на ниво спрямо познанието и мъдростта му!
По - умен е, отколкото подозираме... радвам се, че все още е тук :)
С неговите "щуровини" и един котарак... :))
цитирайНе коментирам постингите му - въпреки, че го разбирам и е истински приятел - не съм на ниво спрямо познанието и мъдростта му!
По - умен е, отколкото подозираме... радвам се, че все още е тук :)
С неговите "щуровини" и един котарак... :))
5.
анонимен -
Valsodar,
22.11.2008 16:22
22.11.2008 16:22
Нали знаеш, най-красивото е невидимо за очите:)
Бих добавила, и най-простите истини са винаги пред нас.
Поздрави!
цитирайБих добавила, и най-простите истини са винаги пред нас.
Поздрави!
Да, познавам един , който все още е опасен за околните. И как да му помогнеш, а?
цитирайнепремерената помощ причинява по-големи вреди от липсата на такава :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът