Постинг
05.10.2009 16:52 -
А бе - да де!
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2009 17:01
Прочетен: 1550 Коментари: 12 Гласове:
7
Последна промяна: 05.10.2009 17:01
Имах си аз едно подозрение, че само си губя времето с тоя блог, ама на. тия дни - то взе че ми се потвърди.
Казват, че писателството било професия трудна, не за всеки, талант се искало де, ама колчем си мина през "Славейков" и поспра поглед на сергиите, все няма що да ми хване окото и все под категорията "Плява" попадат повечкото нови лъскави книжлета.
А то тия, дето си ги чета със захлас или са покойници горките, или не щат да пишат по повече от една книжка на година. Другите пишат на конвейр, ама пък за сметка на това не стават за четене, ама хич!
Предвидими, скучни, с беден речник и още по-бедно въображение, около което изграждат фабулата на романа си.
И все си викам - А бе, като си такъв голяма Критик, що ти не седнеш да напишеш нещо, а?
И все си отговарям - Ами не му е дошло времето, като си му дойде ще напиша, що да не напиша!?
И между временно си пълня блога с всякаква плява, разтоварвам се психически един вид, кеф ти днеска гражданска позиция, кеф ти утре поезия, а кога си ме тресне окончателно музата и разказ добър се родил.
Ама нали, все времето не достига и по тази ми ти причина всичкото в блога едно такова недоносено, късичко, рожба на петте минути свободно време. Скок за кратко в другият свят и после обратно в киреча при другите.
А да пише човек книга се иска настройка друга. Как сега от петминутка да направиш трилогия патетична, да вкараш образи всякакви, характер и индивидуалност да им изградиш и досущ като живи да ги опишеш?!
Хем сложно, ама хем и просто.
Щото като се позамисли човек, на какво се крепят основните жанрове?!
На качествените характеристики на героите и количественото им съотношение!
Добрите са по-малко и по-слаби от лошите, лошите побеждават - Трагедия.
Добрите са по-малко и по-слаби от лошите, добрите побеждават - Комедия.
Съотношението на силите е равно, добрите побеждават - Трилър с елементи на Драма.
Та, какво има чак толкоз да му се мисли? Добри персонажи, съответно поне един-двама качествени злосторника, малко терзания, повечко екшън, кръв, сълзи и сополи и ей ти на - книга!
Чак толкоз сюжета няма какво да се мисли, навсякъде сюжета си е един и същ - всичко си върви по мед и масло, с цветя и рози до момента в който... и тук леле-мале, ами сега-а-а?! И читателя изпада в недоумение, а бре аджеба от де се взеха тези проблеми така изведнъж? И докато се тюхка и ахка покрай премеждията на героя, тя книгата взела, че свършила. С хепиенд естествено, че инак кой ще я чете?
Читателите мразят книги без хепиенд, зашото кой обича истории приличащи на живота. Живота може да е гаден, но книгите задължително трябва да вдъхват оптимизъм, ако искат да бъдат четени.
Няма как ще се стигне до хепиенда и тук принципите са същите, според жанровете.
Идва магьосник на бял кон - Фентъзи.
Идва рицар на бял кон - Булевардна сапунка.
Идва командос на бял танк - Военен трилър
Идва само белият кон - Криминале
Та, викам си - а бре всичко кат си ми е така ясно, що си губя времето с тоя блог?
По една страничка да пишех на ден, ей ти на, за една година поне две книги да съм написал!
Така де, от блога файда никаква, а книгата поне бих я раздавал на приятели с автограф!
То, не че някой ще седне да я чете, кой ти чете в наши дни, ама едно си е да кажеш, че имаш блог, а съвсем друго си е да кажеш - Писател!
Нали? ;)
Казват, че писателството било професия трудна, не за всеки, талант се искало де, ама колчем си мина през "Славейков" и поспра поглед на сергиите, все няма що да ми хване окото и все под категорията "Плява" попадат повечкото нови лъскави книжлета.
А то тия, дето си ги чета със захлас или са покойници горките, или не щат да пишат по повече от една книжка на година. Другите пишат на конвейр, ама пък за сметка на това не стават за четене, ама хич!
Предвидими, скучни, с беден речник и още по-бедно въображение, около което изграждат фабулата на романа си.
И все си викам - А бе, като си такъв голяма Критик, що ти не седнеш да напишеш нещо, а?
И все си отговарям - Ами не му е дошло времето, като си му дойде ще напиша, що да не напиша!?
И между временно си пълня блога с всякаква плява, разтоварвам се психически един вид, кеф ти днеска гражданска позиция, кеф ти утре поезия, а кога си ме тресне окончателно музата и разказ добър се родил.
Ама нали, все времето не достига и по тази ми ти причина всичкото в блога едно такова недоносено, късичко, рожба на петте минути свободно време. Скок за кратко в другият свят и после обратно в киреча при другите.
А да пише човек книга се иска настройка друга. Как сега от петминутка да направиш трилогия патетична, да вкараш образи всякакви, характер и индивидуалност да им изградиш и досущ като живи да ги опишеш?!
Хем сложно, ама хем и просто.
Щото като се позамисли човек, на какво се крепят основните жанрове?!
На качествените характеристики на героите и количественото им съотношение!
Добрите са по-малко и по-слаби от лошите, лошите побеждават - Трагедия.
Добрите са по-малко и по-слаби от лошите, добрите побеждават - Комедия.
Съотношението на силите е равно, добрите побеждават - Трилър с елементи на Драма.
Та, какво има чак толкоз да му се мисли? Добри персонажи, съответно поне един-двама качествени злосторника, малко терзания, повечко екшън, кръв, сълзи и сополи и ей ти на - книга!
Чак толкоз сюжета няма какво да се мисли, навсякъде сюжета си е един и същ - всичко си върви по мед и масло, с цветя и рози до момента в който... и тук леле-мале, ами сега-а-а?! И читателя изпада в недоумение, а бре аджеба от де се взеха тези проблеми така изведнъж? И докато се тюхка и ахка покрай премеждията на героя, тя книгата взела, че свършила. С хепиенд естествено, че инак кой ще я чете?
Читателите мразят книги без хепиенд, зашото кой обича истории приличащи на живота. Живота може да е гаден, но книгите задължително трябва да вдъхват оптимизъм, ако искат да бъдат четени.
Няма как ще се стигне до хепиенда и тук принципите са същите, според жанровете.
Идва магьосник на бял кон - Фентъзи.
Идва рицар на бял кон - Булевардна сапунка.
Идва командос на бял танк - Военен трилър
Идва само белият кон - Криминале
Та, викам си - а бре всичко кат си ми е така ясно, що си губя времето с тоя блог?
По една страничка да пишех на ден, ей ти на, за една година поне две книги да съм написал!
Така де, от блога файда никаква, а книгата поне бих я раздавал на приятели с автограф!
То, не че някой ще седне да я чете, кой ти чете в наши дни, ама едно си е да кажеш, че имаш блог, а съвсем друго си е да кажеш - Писател!
Нали? ;)
Точно така, аз затова си събирам разказите, готвя сборник :)))))))))))))))
цитирайНяма нужда от намигането накрая, абсолютно правилен извод!
Късмет в новото поприще! (пуетите и пуетесите се издадоха, не се мотай!)
цитирайКъсмет в новото поприще! (пуетите и пуетесите се издадоха, не се мотай!)
Имаш поне един 100% сигурен читател :))))
цитирайСледя си аз една поредица "Ерагон", най-вече поради обещанието на автора да е само трилогия, демек да не ме вкарва в безконечен харч, чакайки последното му писателско издихание.
Минавам в събота и гледам "последната" трета част от книгата и си викам - Разгеле свърши се!
Мазничка, тлъстичка - само за 17.99!!!
Мамка им и книгоиздателска! Псувах, псувах, ама си я взех! То както с наркотиците, важна е първата доза, от там насетне си трайш и си викаш, тоя път е за последно!
Позачетох се, ама нали съм си любопитко хвърлям едно око и на финалните страници, а там... писателската му биография.
На 19 години издал първата си книга, а аз съм седнал да роптая, че сюжета е постен и по детински ми звучи някак си!
Ама не е виновен тоя дето яде зелника писателски, а баламите като мене, де от мързел искат само да четат!
Така де, кой им е крив?!
Имали ищах - писали!
Да му мислят тия като мене де се надат, нещо интересно да прочетат, нещо ново, оригинален стил на изказ да се появи, с мисъл, с чувство, с диалог заинтригуващ и образи искрящи от живот!
Надай се!
Единствен Ник Переумов успя да вкара живец във фентъзи жанра, преобръщайки представите за добро и зло и... до там!
И що?
Щот всичко в наши дни се пише вече на конвейр.
Вкарай там чушки в боба и давай - книга!
Ама... ядосаха ме вече - 18 лева за книга, мамка му и прасе, тия се оляха бре!
цитирайМинавам в събота и гледам "последната" трета част от книгата и си викам - Разгеле свърши се!
Мазничка, тлъстичка - само за 17.99!!!
Мамка им и книгоиздателска! Псувах, псувах, ама си я взех! То както с наркотиците, важна е първата доза, от там насетне си трайш и си викаш, тоя път е за последно!
Позачетох се, ама нали съм си любопитко хвърлям едно око и на финалните страници, а там... писателската му биография.
На 19 години издал първата си книга, а аз съм седнал да роптая, че сюжета е постен и по детински ми звучи някак си!
Ама не е виновен тоя дето яде зелника писателски, а баламите като мене, де от мързел искат само да четат!
Така де, кой им е крив?!
Имали ищах - писали!
Да му мислят тия като мене де се надат, нещо интересно да прочетат, нещо ново, оригинален стил на изказ да се появи, с мисъл, с чувство, с диалог заинтригуващ и образи искрящи от живот!
Надай се!
Единствен Ник Переумов успя да вкара живец във фентъзи жанра, преобръщайки представите за добро и зло и... до там!
И що?
Щот всичко в наши дни се пише вече на конвейр.
Вкарай там чушки в боба и давай - книга!
Ама... ядосаха ме вече - 18 лева за книга, мамка му и прасе, тия се оляха бре!
всичко е фентъзи. То така се редуват жанровете през 10-15-20 години. Появи се нещо качествено, последват няколко качествени последователи и после следва една...графоман до графомана, мила моя майно льо. Чакам следващата мода, а до тогава си чета класически произведения....
цитирайРазбиваш! Ама, ако се замислиш по-сериозно, поне ще има кой да те прочете :) Че можеш - можеш, но и че си... ама ти си се знаеш де :)
цитирайти чувал ли си за сублимация?
питам си просто, щот нямам много време
цитирайпитам си просто, щот нямам много време
Надявам се, че питаш от към фройдисткото приложение на термина и не ме хвърляш в дебрите на химията?!
Може и да има нещо вярно, но... може и това да е причината, до момента да не съм направил това, което се каня от толкова време да направя.
На автопилот, копирайки познатото, без никакъв зор мога да ти спретна една трилогия в класическата фентъзи схема : бла-бла-бла... Уха-а-а-а, бла-бла-бла... Ура-а-аа!
И?
Няма да е това, от което аз се нуждая.
цитирайМоже и да има нещо вярно, но... може и това да е причината, до момента да не съм направил това, което се каня от толкова време да направя.
На автопилот, копирайки познатото, без никакъв зор мога да ти спретна една трилогия в класическата фентъзи схема : бла-бла-бла... Уха-а-а-а, бла-бла-бла... Ура-а-аа!
И?
Няма да е това, от което аз се нуждая.
писателите ( творците) изпитват неистова нужда да пишат, защото в противен случай, събраната енергия ( при сублимацията ) би се трансформирала в насилие.
тук обаче идва реч за истинските творци, не за графоманията
бла бла бла
не ми се говори повече
цитирайтук обаче идва реч за истинските творци, не за графоманията
бла бла бла
не ми се говори повече
10.
анонимен -
Сублимация?
05.10.2009 21:28
05.10.2009 21:28
Понятието измислено от Ницше или химичния процес?
bizcocho
цитирайbizcocho
и опредлено ми помага да преодолея ежедневният стрес.
Помагат ми и тренировките по Карате, но... от ... февруари насам не съм влизал в залата, пропуск, който скойро се надявам да компенсирам за сметка на влизането в блога си.
Така че - да.
Писането за мен, е само една от формите с които надделявам над стреса и се изчиствам от натрупаното за деня.
Както и тренировките.
И двете ми помагат да прочистя духът си от токсините на ежедневието, в което съм независимо от желанията си за един свят далеч по-добър и донякъде идеален. :))
цитирайПомагат ми и тренировките по Карате, но... от ... февруари насам не съм влизал в залата, пропуск, който скойро се надявам да компенсирам за сметка на влизането в блога си.
Така че - да.
Писането за мен, е само една от формите с които надделявам над стреса и се изчиствам от натрупаното за деня.
Както и тренировките.
И двете ми помагат да прочистя духът си от токсините на ежедневието, в което съм независимо от желанията си за един свят далеч по-добър и донякъде идеален. :))
12.
анонимен -
Zdraveite, Radoslav !
06.10.2009 00:37
06.10.2009 00:37
Reshix da vi pisha za da vi kaga ,4e mnogo xaresvam bloga vi.Az susho mislia da si napravia blog ,no izpitvam izvestni zatrydnenia.Namerenieto mi e, da go napravia mnogo pozitiven i polezen.She moga li da raz4itam na vas, po otnoshenie na niakoi vuprosi,i ako otgovora vi e da,mi kagete kak moga li4no da vi se obadia?S yvagenie Anito.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът