Разписъл съм се днес неистово в блога си, но явно си ми е ден основно за това.
Една мисъл, една идея не ми дава мира от самата ми среща с нея - Бъдете като децата - тяхно е царството Божие!
Няма да ви казвам, кой е авторът й, не считам че е и нужно,
 Друго за мен е по-важното, какво сме изгубили от това, което сме имали?
 Кое е това, което трябва да научим отново, като вече порастнали деца?
Бъдете!
Кога човек е?!
Когато живее в надежди и страхове от бъдещето, когато тлее в спомени по миналото или когато напълно е в момента, който се случва!
Като децата.
Защо точно като тях?
А какви са те?

Откриватели.
Изследват един напълно нов свят, необременени с мнението, спомените, оценката и отношението към него, на тези преди тях. На изгубените деца.

Кое е последното ново нещо в животът ви, на което искренно сте се радвали като дете?

Търсещи.
Търсещи причината, истината, отговорът на въпросът - Защо?
Отговор, често не намиран от "по-умните" и по-възрастни от тях. От тези, приели по презумпция, че знаят единствено поради по-големият си престой тук.

Кога за последно си зададохте въпросът "Защо?" и колко бързо се примирихте с най-лесният му отговор?

Безсмъртни.
Идващи от свят, комуто смъртта е чужда. Свят на мечти  и идеали, непознал злото, отхвърлил всяка една несправедливост като събитие безсмислено и невписващо се в него?

Кога за последно направихте компромис със съвестта си?
Бяхте ли щастливи след това?

Богове.
Те са в центърът на вселената и цяла една вселена е скрита в тях. Свят мамещ и прекрасен, приказен и недоловим за тези отрекли се от него.

Мечтаете ли?
Желаете ли да достигнете недостижимото или... отдавна сте пораснали?


 Колко много неща, колко неподозирани възможности сме изгубили в момента, в който сме изгонили детето от нас и сме го заменили с образът на Възрастният примирил се с общоприетите неща.

 Приети от всички за даденост, но не правещо ги това истинни, справедливи, красиви.
За да се превърнем от прохождащи богове в скитащи мъртъвци.  Погребали в себе си мечтите си, загърбили идеалите си, отхвърлили същността си на първооткриватели и пионери.

Живи ли сте?

:)

фърчилото

:-)

чисти са.
за тях няма лицемерие, лъжа.
не са се научили на изкуството да манипулират.
нямат грехове.
това е посланието на библията

Разпиляна ми е мисълта днес, добре че има кой да ме допълва и корегира днес :)))

кво да те правя :))

Ама няма да спорим :)

ISYS XRISTOS kogato e kazal na xorata ,da sa kato decata ,zashoto na tqx prinadlegi BOGIETO CARSTVO ,toi e imal naizpredvid ,xorata da slyshat s interes BOGIETO SLOVO ,i da zadavat vuprosi taka kakto decata sa my zadavali vuprosi, za da povqrvat v BOGA , i sus surcata si , toest sus lubov da go priemat ,za da gi nare4e BOGII 4EDA .Logi4no e BOGIETO CARSTVO da prinadlegi na tezi koito priemat BOG za syzdatel .Za razlika ot tezi koito predpo4itat teoriqta na Darvin.Az sum priela bogestvenniq si proizhod .,i nikoga ne zabravqm da blagodarq na BOG za vsi4ko koeto mi e dal , i za grigata koqto polaga za ,da mi pomaga .Po nqkoga si mislq ,kak e vuzmogno ga ima tolkova tupi xora ,da kazvat ,4e sa pokolenie na maimynite ,i da si mislqt ,4e sa maimyni?Neponqtno mi e .

че децата нямат натрупани понятия и здраво работеща логика, те се доверяват на това, което им се казва, дори без да го видят и пипнат, нещо, което възрастните забравяме да правим - ние сме обективни, искаме доказателства и разумно обяснение на всяко нещо.
Децата се доверяват безрезервно на родителите си, а Бог е нашия Отец, и ние трябва да сме така спрямо Него. Трябва и да сме послушни.
В сравнението между нас и нашите деца (когато сме вече родители) и между нас и Бога има невероятни асоциации. Тогава Го разбираме по-добре. Пример: как се радваме, когато децата ни се разбират и споделят онова, което имат; когато се обичат; как ги поправяме, когато грешат, понякога ги наказваме - за тяхно добро и пр.
Поздравления за темата :)))