Питам се сега с какъв ли акъл съм го писал това преди година време и... се чудя, аз ли съм го писал изобщо това:





.
.
.
Сутрин

Един след друг,
отлитат неусетно дните.
Откъснати,
повехнали са есенни листа.

Разсипани във времето,
са спомените стари и отмити.
За Щастието пътьом сбрано,
когато истински си ти Живял.

 

И бавно,
постепенно,
побеляват ти косите...
С гордост носиш,
всеки косъм побелял.

За мъките,
които до сега си
ти изпитал.
За битките,
в които с болка,
пак си надделял.

Тихо сутрин
в огледалото се взираш,
а в теб се взират
уморени от тъга очите.

Без думи някак си,
те плахо пак те питат :
-Какво от себе си пожертва,
какво от себе си запази,
за да си отново цял?

Сигурно имаш идея колко много е година време...

А след още време, ако го прочетеш, какво ли ще помислиш за себе си.:)

Забравил съм, какво съм писал преди време - сега, съвсем случайно се натресох на тях в другият сайт, гледам хората гласуват за неща, дето и като име не ми говорят нищо, викам си - А бре, ква е тая сутрин, кви пет лева? - не помня да съм писал подобни неща??!
Хубавото е, че поне там съм си запазил писания от подобен род и характер, че понякога да успявам да изненадам себе си със себе си :)
Последната една година, много тегаво върви нещо, много глупости, много нерви - простотии бол, с една дума и ... не ми иде ни ищах, ни свободно време за подобни неща.
Добре е, че поне преди година ги е имало, явно са си дошли с времето и съм намерил време за момента.
Понякога си ме дращи от вътре, но... пак простотията около мене вземе, че го прогони и притули навътре. А то се свие и тихичко си шепне - Добре де, добре, разбрах, нямаш време за подобни глупости.
Сетне си ми е малко криво, че съм го натирил на майната му, ама си ми минава - с поредната простотия за деня :)

Ама се е свило и си седи, нали? Ака вземе че се махне съвсем.....няма да ти казвам какво трябва да се направи...

гледай в небето, себе си, каквото щеш гледай, но да е хубаво, да си струва гледането.